Европейският съвет одобри план за възстановяване на европейската икономика на стойност 200 млрд. евро, постигна съгласие по изпълнението на амбициозния пакет "енергетика - околна среда" и набеляза подходи за преодоляване на ирландското "не" на Лисабонския договор.

Това са главните резултати от двудневния Европейски съвет - срещата на държавните и правителствени ръководители от Европейския съюз.

Основно внимание в обсъжданията бе отделено на пакета "климат - енергетика", всестранен план за намаляване на вредните емисии, за увеличаване на дела енергията от възобновяемите източници във всички страни членки. Това е амбициозен план, финансово скъп, не лек за прилагане, но неговото приемане поставя Европейския съюз във водеща позиция в света по ограничаването на вредните емисии и борбата срещу климатичнитепромени, заяви след форума българският министър председател, който участва в него.

Смятам, че постигнахме добър резултат, което не беше лесно и от гледна точка на България. В резултат на добра координация между осем централно и източноевропейски страни в Европейския съюз е постигнат добър резултат за нашите граждани, за нашите производители, да бъдат те добре защитени и да не се получат социални шокове и необосновани повишения на цените за енергията след 2013 г., когато цялостно ще се прилага пакетът, добави той.

Европейския съвет е приел предложението да бъдат отчетени усилията на страни членки, сред тях и България, за намаляване на емисиите въглероден двуокис през периода 1990-2005 г. Това беше принципният спор, който водихме в продължение на няколко месеца, отбеляза Сергей Станишев. В тази връзка е възприет механизъм за допълнително разпределение на правата за аукцион на емисионни квоти, което ще бъде от значителна подкрепа за страните с по-нисък БВП, сред които е и България.

Ще спомена само, че чрез тази договорка са дава възможност до 2020 г. България да получава приход от над 1 милиард евро годишно от аукцион. Това ще даде допълнителен ресурс на България да решава свои проблеми, това ще един сериозен буфер и социална защита, възможност за инвестиране в ефективни производство, каза българският премиер.

Във връзка с плана за икономическо възстановяване той очерта българското виждане за него - да е мащабен, да се прилага бързо, да има устойчивост в реализацията му. Част от одобрените мерки по прилагането на плана е свързана с облечено оказване на държавна помощ за малки и средни предприятия, което е особено важно за България, тъй като голяма част от бизнеса у нас е свързан с такива предприятия, както и въвеждане на ускорени процедури през 2009-2010 г. при възлагане на държавните поръчки, като ще бъде намален срокът за провеждане на търговете, изтъкна Сергей Станишев.

По предложение на България е одобрено всяка страна да може да избира според спецификата на икономиката си кои конкретно сфери на производство да подпомага. Поставих също въпроса за продължаване на финансовото подпомагане за намаляване на последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй след 2009 г. Този въпрос, тази тема, се възприемат позитивно от Европейската комисия, каза министър-председателят.

Общата стойност на плана за финансово възстановяване се определя на около 200 милиарда евро, или 1.5% от БВП на Европейския съюз, а всяка страна членка ще определя каква част

от БВП ще използва за тази цел. Според Сергей Станишев може да се каже, че на практика целият БВП на България е насочен за омекотяване на ударите на финансово-икономическата криза, обхванала вече и Европейския съюз.

Подготвяхме държавния бюджет и за първо и за второ четене именно в контекста на развиващите се много динамично процеси на влошаване на икономическата конюнктура. Поради проблеми не в България, а привнесени отвън. Много пъти съм казвал, че у нас проблемът не е вътрешният пазар, състоянието на българската банкова система, българският реален сектор в икономиката. Свиват се обаче пазарите в Европа, което влияе върху българската икономика, тъй като 62-63% от българският износ е заЕвропейския съюз.

Ежедневно приемаме мерки. Инвестиционният пакет на правителството за следващата година е близо 5,6 милиарда лева, с 20% повече в сравнение с тази година. Всяко министерство трябва да представи отделен план и график, за да може всички капиталови разходи в отделните сектори да имат максимално бърз ефект в реалната икономика, да се поддържа заетост. Отделно стоят социалният пакет, секторните политики - за поддържане и модернизация на железопътния транспорт, за пътна инфраструктура, още редица по-малки проекти, които обаче създават голяма заетост като в строителството, изтъкна Сергей Станишев.

Източник: БТА