Икономическата криза рязко забави подема на икономиките на десетте страни, които се присъединиха към Европейския съюз през 2004 година, изтъква в анализ Франс прес.

До световната финансова криза европейските страни, най-вече на Изток, познаха силен растеж на икономиката и заетостта, а богатите страни от Западна Европа така и не видяха да прииждат орди "полски водопроводчици", каквито бяха първоначалните им опасения.

Катастрофалните прогнози при присъединяването на десетте нови страни през май 2004 година, последвани от България и Румъния през 2007 година, не се реализираха. Въпреки това ентусиазъм няма. Икономическата криза не допринесе за подсилване на лагера на поддръжниците на ново разширяване, насърчавайки известно "затваряне в себе си", доказателство за което бяха протестите срещу назначаването на чуждестранни работници във Великобритания и полемиката около преместването на производства в Източна Европа.

Икономическият растеж, развитието на инфраструктурите, търговията и услугите, бяха придружени от спад на безработицата в петте страни от Централна Европа (Полша, Унгария, Чехия, Словакия и Словения), трите балтийски страни (Литва, Латвия и Естония) и в Кипър и Малта.

Макар някои от техните ръководители - сред които чешкият премиер в оставка Мирек Тополанек - не искат източноевропейските страни да бъдат слагани "всички в един и същи кюп", като цяло всичките се възползваха от разширяването. "Нова Европа" позна бума на недвижимите имоти, масовия приток на чуждестранни капитали и нови технологии.

Автомобилостроенето, за което доскоро бяха характерни старите автомобили Skoda, Лада, Dacia, Wartburg и Trabant, се модернизира и се разви главоломно. Благодарение на европейските фондове чувствително се подобри и пътната мрежа.

Заплатите силно се увеличиха, като в Чехия и Унгария нараснаха с 35 на сто, в Полша - с 50 на сто, а в Литва и Латвия скочиха двойно.

Но заради отворените им икономики, относително малки и зависещи от западните пазари, световната криза засегна тези страни с пълна сила и безработицата нарасна значително (с 11 процента в Полша, с близо 6 на сто в Литва и с над 9 процента в Унгария).

За пет години на пазара на тези страни масово постъпиха кредити, най-вече в евро и швейцарски франкове, но с настъпването на световната криза местните валути изгубиха до 30 на сто спрямо еврото - като полската злота и унгарския форинт, например.

Заради потребителските и жилищните кредити в чужда валута домакинствата все по-трудно връщат заемите си.

Според Международния валутен фонд (МВФ) след години на усилен растеж (+5.4 на сто през 2007 и +2.9 на сто през 2008 година), страните от Централна и Източна Европа ще пострадат от "прегряването" на икономиките си и прекомерната им зависимост от чужди капитали.

Фондът прогнозира най-изразена рецесия в балтийските страни (-10.6 процента през 2009 и -2.3 процента през 2010 година, докато Централна Европа ще пострада по-малко (-1.3 на сто през 2009 и + 0.9 на сто през 2010 година).

Източник: БТА