Холандия определя като недостатъчен напредъка на България и Румъния в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и в управлението на еврофондовете, и смята да поиска допълнителни мерки срещу двете страни. Те може да засягат европейското финансиране и присъединяването към Шенген. Това съобщиха холандски дипломати в Брюксел.

Нерешените проблеми у нас и в Румъния са били описани в специален документ, внесен в парламента на Холандия от министрите на външните работи, правосъдието и Европейските въпроси. Дискусии по темата е имало и на последното правителствено заседание миналия петък, 28-и август. Приетата тогава позиция на Холандкото праителсто гласи, че България и Румъния правят твърде малко срещу престъпността и корупцията, както и за правилното усвояване на еврофондовете.

И още - че в София и Букурещ липсва политическа воля за осъществяване на необратими реформи. Взето е решение Холандия да продължи да оказва натиск за подобрения - според него ако такива не последват, за двете страни трябва да има последици - и по отношение на по-нататъшния трансфер на Европейски средства към тях, и за влизането им в Шенген.

„Присъединяването към Шенген означава отмяна на граничия контрол - а това е невъзможно, ако няма необходимото взаимно доверие", пише в позицията на Холадското правителство, и още: „България и Румъния страдат от мащабна корупция, включително и в полицията, която трябва да е безупречна, за да може да се справи с трафика на хора или нелегалната имиграция".

Що се отнася до еврофондовете - преди да реши дали и какви санкции да поиска по тази линия, Холандия ще изчака специалния доклад на Европейската комисия за управлението им у нас и в Румъния, който трябва да бъде представен до края на този месец.

Утре холандското правителство ще информира за решенията си ръмънския външен министър, който ще е на посещение в Хага, а българските власти ще бъдат уведомени за тях по дипломатически път.

Европейската комисия на този етап не води разговори със страните-членки за допълнителни мерки или санкции срещу България и Румъния, коментира говорителят на комисията Марк Грей.

"Не, ние не сме участвали в такива разговори. Дискусиите сега се водят в съвета на базата на нашия доклад по мониторинговия механизъм от месец юли. Страните-членки под председателството на Швеция сега предстои да подготвят свои заключения. Европейската комисия обаче е убедена, че те ще споделят и приемат с консенсус анализите, препоръките и оценките от нашия доклад" - заяви Марк Грей.

В документа комисията отправи критики за недостатъчен напредък и реши да остави в действие мониторинговия механизъм, докато не бъдат преодолени всички слабости, но не препоръча предпазни клаузи или каквито и да е санкции срещу България и Румъния.

Източник: БНР