Докато правителството на Силвио Берлускони търси вот на доверие за непопулярния си пакет с икономически ограничения на стойност 25 млрд. евро, Роджър Буутъл и неговият екип от Capital Economics задават въпроса дали страната представлява опасност за Еврозоната, пише CNBC.

"Традиционно слабият икономически растеж и огромният правителствен дълг означават, че публичните финанси на Италия са потенциална бомба със закъснител, която чака да избухне," пише Буутъл.

Голяма част от вниманието досега беше насочено към страни като Гърция, Испания и Португалия, докато Буутъл смята, че Италия скоро може да се окаже в центъра на кризата с държавните задължения в Европа.

"Смятаме, че размерът на правителствените задължения на страната в крайна сметка ще принуди пазарите да насочат поглед към Италия и дефолтът е една реална възможност".

Според Буутъл, ако друга страна членка на Еврозоната бъде принудена да преструктурира задълженията си или да обяви дефолт, Италия трудно ще съумее да не продължи по същия път.

"Ако продължителният натиск от страна на пазарите и продължаващият слаб икономически ръст принудят една или повече страни от периферията на Еврозоната да обявят дефолт и да я напуснат, смятаме, че италианското правителство може да бъде поставено под голям натиск да направи същото," казва той.

Италия е в по-добра позиция от останалите страни от групата PIIGS, но и тя си има своите проблеми, според него.

"Бюджетният й дефицит е малък, задълженията на домакинствата остават ниски, а банковата система изглежда е в относително добра форма," добавя той.

"От 70-те години на миналия век италианското правителство харчи повече средства отколкото има и публичният дълг е нараснал до около 115% от БВП, което до голяма степен е в тон с дълга на Гърция. Откакто прие еврото пък, Италия постоянно губи конкурентоспособност," според Буутъл. "Смятаме, че ще е нужно десетилетие или повече, в което заплатите трябва да останат без промяна или да падат, за да може страната да си възстанови пълната конкурентоспособност."

Единствената възможност за Италия да свали съотношението на дълга си към БВП под 100% е ако има бюджетен дефицит от 5% в продължение на 15 години.

"Ако опасенията за това дали правителство има желание и е способно да направи това нараснат, Италия може да попадне в така наречения „дългов капан". При този сценарии нарастващите цени на кредитите водят до ускоряване на ръста на съотношението дълг към БВП, което от своя страна няма да остава на правителството друг избор освен дефолт."

"Ако правителството стигне до дефолт по задълженията си и инвеститорите понесат големи загуби от около 50% например, това би изтрило около 80% от първичната капиталова адекватност на италианските банки, което ще парични срив на местния финансов пазар," казва той.

Чуждестранните инвеститори в подобен случай са изправени пред загуби в размер на около 400 млрд. евро, смята Буутъл.

"Несигурността около това кои банки точно са били най-лошо засегнати почти сигурно ще доведе до блокирането на междубанковите кредитни пазари и може да предизвика нова дълбока световна рецесия," според него.

Това е още една причина ЕС и ЕЦБ да правят всичко възможно, за да предотвратят подобно развитие на нещата.