Само в разстояние на няколко дни инвеститорите в основни компании на Българска фондова борса пиха по една студена вода.

Първо бяха депозирани молби за откриване на производство по несъстоятелност на Мостстрой АД и неговите дъщерни дружества - Мостстрой-Пловдив АД, Мостстрой-София АД и Мостстрой-Велико Търново АД. Дни по-късно сметките на Холдинг Пътища са вече запорирани.

Изчерпа ли се търпението на банките към длъжниците им с просрочия по задълженията от 6 и повече месеца? Готови ли са да съберат дължимото им било то и по принудителен път? Дойде ли Времето разделно за бизнеса, след две години опериране в кризисни условия и да очакваме ли вълна от молби за откриване на производства по принудителна несъстоятелност на български компании?

„Търпението се изчерпа. Вече две години правим всичко възможно да преструктурираме и предоговаряме условията по отпуснатите кредити, но в крайна сметка нещата трябва да тръгнат, нали?" Това коментира Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК и председател на УС на Асоциацията на банките в България, пред Profit.bg .

Усилията на банките в насока избягване на принудителното изпълнение потвърди и Асен Ягодин, изпълнителен директор на Юробанк И Еф Джи - България и заместник председател на УС на Асоциацията на банките в България.

„Банките у нас предприемат от две години различни мерки, за да не се стигне до принудително изпълнение", посочи той. „Основният предмет на дейност на банките не е да продават недвижимости, затова те дават шанс на клиентите си с преструктуриране на кредита".

На въпроса на Profit.bg, дали в Българска стопанска камара (БСК) са запознати с готовността на български банки да преминат към принудително събиране на своите вземания, Божидар Данев - председател на БСК каза: „Подобни действия са напълно логични и за съжаление са част от нормалните процеси. Банките също са под водата. Това е кризата. Другият вариант пред банката е да фалира. Някои от тях биха предпочели да излязат на загуба, отколкото да разклатят стабилността на системата".

Според Тихомир Тошев, изпълнителен директор на КредитЦентър, актуалната статистика сочи, че през 2010 г. броят на фалиралите фирми у нас е два пъти по-голям от предходната година. „Това ще продължи в случай, че фирмите не са успели да намалят разходите си, или са натрупали много големи задължения".

До фалит обикновено се стига, когато фирмата не може повече да посреща задълженията си. Не говорим за случаите, когато фалитът е умишлено предизвикан. В момента фирмите в България имат натрупани дългове общо за двеста милиарда лева, а приходите им са с девет процента по-малко от задълженията.

„Това създава условия за автоматично възпроизвеждане на този дълг в бъдеще, тоест проблемите, пред които е изправен бизнесът са постоянно, необратимо декапитилизиране и трупане на свръхзадлъжнялост", коментира за bTV Камен Колев, заместник председател на БСК. „Затова тази година фалиралите фирми са два пъти повече в сравнение с миналата година".

Aсен Ягодин е на мнение обаче, че ново увеличение на лошите кредити у нас няма да е притеснително за банковата система. Той заяви, че „още сме твърде далеч от застрашаване на сигурността на системата".

Като пример, той посочи, че в графата лоши кредити влизат и вече преструктурираните. Т.е. в бъдеще голяма част от тези кредити ще започнат да бъдат обслужвани редовно и ще бъдат извадени от тази графа.

Освен това Асен Ягодин сподели, че кредитите на българските банки са обезпечени, дори в повече от необходимото, а капиталовата адекватност е над 18%, ниво - по-високо от лошите и преструктурирани кредити у нас (16.45% към края на август).

Напълно възможно е обаче част от банките да приключат годината на минус, но това също не е притеснително, каза Ягодин. Това е така, защото голяма част от българските банки са контролирани от големи чуждестранни институции.