Внесеният проектобюджет на правителството е такъв, който се опира на политически цели, а не на реалните възможности на икономиката.

Много радикални реформи не са възможни към настоящия момент именно поради политизирането на бюджета, коментираха от ИПИ в специална пресконференция, на която бе коментиран алтернативен бюджет.

Някои радикални действия обаче изглеждат възможни, защото ако не се поставят в ред публичните финанси може да се случи лош за икономиката ни сценарий, допълниха от там.

При спадане на доверието на капиталовите пазари може да се стигне до ситуация, при която дефицитът в бюджета няма да може да се финансира с дългови книжа особено след средата на следващата година.

Тогава ще са възможни два сценария: единият от които може да включва покана на МВФ да сложи в ред публичните финанси подобно на Румъния. Там видяхме 25% съкращение на администрацията, 20% намаляване на пенсиите и други политически непопулярни мерки.

От ИПИ предложиха съкращаване на разходите с 2 млрд. лв., балансиране на бюджета и излизане на нула, дори леко на излишък. За да се случи това обаче, всички разходи трябва да са съкратени.

Ако се запази настоящия внесен в парламента бюджет, то правителството следващата година ще харчи по 881 лв. на секунда, 3.174 млн. лв. на час, или 76.18 млн. лв. на ден.

Основната идея е съкращаване на правителствени разходи и даване на възможност за реформи, които да генерират растеж в рамките на заложените в макрорамката на правителството.

Изходната позиция, от която се тръгва е ясна, но пътят по който трябва да се върви е на „малкото държава", на реформите, които да върнат доверие и в правителството и в икономиката, които пък генерират доходи и заетост, коментира Петър Ганев.

Това което има в момента, е хаос, свързан с новия бюджет, допълни Ганев. Към това може да се добави факта, че бюджета на здравната каса не е внесен.

Част от програмните бюджети също не са внесени. Тук влизат тези на Министерството на труда на спорта и аграрното министерство, което означава, че се залагат разходи за тези министерства, но все още не е ясно на обществото за какво ще се харчат.

Какво се случва в момента?

Хроничен дефицит, който се залага трета поредна години. До 2013 година се залага дефицит. Бюджета е на границата, което значи, че ако има неизпълнение на приходната част и допълнителни разходи, които видяхме през последните години, се създават условия за свръхдефицит.

Срив в доверието към икономиката ще е резултат от такъв дефицит, което ще се преведе в бавно възстановяване, ако няма някаква по-голяма промяна. Вероятно е разходите да са с над 1 млрд. лв. повече, от това което е заложено.

Средно по 1 млрд. лв. на година са допълнителните харчове последните години. През 2010 година допълнителните харчове се очакват да са 1.2 млрд. лв. повече от заложените.

Застраховката срещу фалит на държавата е ясен показател за доверието. Ние сме към страните, в които няма доверие, и сме близо до Румъния, Гърция и Латвия и далеч от стабилните страни като Естония, коментира още Ганев.

Това рефлектира и върху лихвите, нещо за което гражданите и фирмите плащат за политиката на разходи на правителството всеки ден.

Алтернативен бюджет е възможен без да се променят пенсиите, но ако не се предприеме такъв, може да се стигне до сценарий за принудителното им понижение след години.

Свиване на разходите на администрацията с 20%, премахване на субсидиите, поемане на част от осигуровките от държавните служители, което да ги приравни с останалите субекти на трудовия пазар, са част от предложените мерки в алтернативния бюджет.

Държавата се очаква да налее поне 0.5 млрд. лв. в БДЖ през следващата година срещу обещания за реформа в сектора и емитиране на дълг за 0.7 млрд. лв. за финансиране на този дълг.

През следващата година водещите три министерства - на отбраната, на финансите и на труда, които харчат половината от разходите за администрация, ще получат повече пари отколкото през изминалата.

За следващата година се залагат 5.6 млрд. лв. за големите министерства, при 5.2 млрд. лв. след ревизия от 5.7 млрд. лв. през изминалата.

Липсва закриване на министерства, които не са функционални. Такива само се преструктурират. В администрацията също има провали и успехи, подобно на частния сектор, но няма нито едно закрито министерство, коментира Ганев.

Субсидиите за земеделците е напълно възможно да се съкратят. Около 81% от парите отиват при най-големите 5 000 земеделски производители. Останалите отиват при останалите 66 000 земеделски производители.

Тоест когато се говори за субсидиране, става въпрос за субсидиране на големите бизнеси. Затова се обезсмислят тези допълнителни плащания.

При висшите училища също е наложителна реформа. Продължава да тече дебат да има ли реформа, която отдавна трябваше да се случи. Висшето образование трябва да е по-свободно, а заведенията да имат възможност да определят както броя на студентите, така и таксите. В това отношение сме много изостанали от европейските страни, където университетите зависят от студентите.

При общините отново има пожелание към децентрализацията, дори има крачка назад. Няма ефективно управление на финансите на общините.

Нужни са допълнителни реформи в българска национална теливизия, българско национално радио. Към момента им се дават пари от бюджета, в същото време им се забранява да имат собствени източници на приходи от реклами, което не е особено логично.

Трябва да се рекламира туризмът, но от компаниите в сектора, а не от държавата. Необходимо е да се проведе реална приватизация в сектори като водоснабдяване, енергетика, Булгартабак, включително и инфраструктурни проекти.

Данъчните преференции също трябва да се премахнат, както и да се унифицира ставката по ДДС, която да е еднаква за всички.

Намаление на осигурителните вноски ефективно от 5% би могла да свърши много по-добра роля от нейното увеличаване. Една политика, която е обърната към проблемите, а не бяга от тях, може да резултира в балансиран бюджет и реформи в най-тежко засегнатите сектори.

Разходите за пенсии непрекъснато растат, като се харчат милиарди. Това не води до по-високи пенсии. Пенсиите растат с времето, но в сравнение с ръста на заплатите изостават значително, което сочи неефективността на системата.

Много се говори за възрастта на пенсиониране. Реалната възраст за пенсиониране е много по-различна от това което е заложено в кодекса за социално осигуряване. Ние сме далеч от това, което се случва в Европа от години.

В България хората много рано се пенсионират. Имаме 35 години плащане на осигуровки за пенсия и 20 години получаване на пенсия.

Това води до извода, че сегашната система няма как да съществува, освен ако възрастта за пенсия не се вдигне примерно ударно до 70 години, а икономиката трябва да се развива изключително бързо. Тази система в този си вид няма как да съществува.

Залага се на друг модел в алтернативния бюджет - лични пенсионни сметки. Това ще рече, че внасянето на осигуровки ще стане лично спестяване за пенсия за всеки един работещ, а не внасяне за плащане на тези които в момента получават пенсии.

Така размерът на пенсията ще зависи от това, което всеки е спестил. Ако човек е пестил повече, той може да се пенсионира и на 40 години, стига да е съгласен на размера на пенсия, които му се падат. Решението ще е лично и от нас ще зависи колко ще спестяваме и колко ще получим.