„Прозрачност без граници" публикува ежегодния си доклад, според който България се нарежда на 73-то място от 178 страни по степен на корупция в страната на база възприятие на експерти, управленци, фирми и граждани. Резултатът на страната е 3.6 при скала от 0 до 10, като 0 показва ниво на абсолютна корупция, а 10 - на изключително малка или липсващата.

Първенци за поредна година са Дания, Нова Зеландия и Сингапур с по 9.3, а в дъното на списъка са Афганистан, Мианмар и Сомалия с 1.4 и 1.1. В ЕС България се нарежда на предпоследно място, единствено преди Гърция.

Спрямо миналата година това е понижение с 0.2 пункта и 2 места назад в класацията, но според методологията на индекса, за да бъде едно изменение показателно, то промяната трябва да бъде поне с 0.3 пункта и да бъде признато поне в половината от използваните източници. Следователно от този резултат не трябва да се правят прибързани изводи, че България затъва в тотална корупция, се казва в материал на Института за пазарна икономика.

По-притеснителното е, че за последните 10 години резултатът е в капан на близки стойности, при положение, че нива под 5 пункта се считат за голяма непрозрачност. Друг стряскащ факт е, че средното ниво на показателя за ЕС е 6.5.

За изчисляването на резултата на България тази година са използвани 8 от общо 13 източници, също както и миналата. Диапазонът на техните изчисления варира между 2.9 и 5.2. За 2009 г. този интервал е бил 3.2 - 4.5. Това показва движение в по-широки граници, което от своя страна е признак за голямо средностатистическо отклонение и разнопосочност в отделните източници.

Интересни са изследванията и коментарите относно влиянието на корупцията върху икономическия и социалния живот на страната.

- Според проучване на Al-Sadig (2009) 1 пункт покачване на нивата на корупция води до 11% отлив на преките чужди инвестиции на глава от населението. Непрозрачността води до изместване на средствата на правителството от социални области към изграждането на ненужни проекти или нискокачествена инфраструктура (България изобилства от примери).

- Корупцията намира отражение в постоянната мизерия в по-слабо развитите страни. Според Световната банка тя е главно препятствие за икономическо и социално развитие.

- Също както високите данъци, така и корупцията може да обезкуражи навлизането и развитието в бизнеса. Доказан е ефектът й в средносрочен и дългосрочен период върху икономическия растеж (за справка - България), но в краткосрочен (до 1 г.) той е незначителен. Mauro (1995) емпирично доказва, че 1 пункт увеличение в индекса води до половин процент нарастване на БВП годишно.

- Корупцията не позволява ефективно държавно управление и доверие в публичните институции. Shleifer и Vishny (1993) изследват връзката между нивата на корупция и поведението на управляващите. Те стигат до извода, че подкупните политици са склонни да одобряват този тип разходи, при които могат да получат повече подкупи.

- Склонността на политиците да се фокусират върху сектори с повече корупция се изследва и от Barro (1991), който доказва, че 1 пункт увеличение на корупцията в страната води до половин процент увеличение на разходите за образование и здравеопазване. В изследването са включени 103 държави, при които ясно се вижда, че високите нива на корупция влияят на избора на властимащите по насочването на средства и преразпределението от бюджета към сектори, които са контролирани само от държавата. Увеличените разходи при тези схеми водят до още повече начини за злоупотреби, изкривени стимули и в крайна сметка по-неефективно образование и здравеопазване.

Източник: Института за пазарна икономика