Бизнесът е на път да се откаже от производството на продукти „Стара планина". Фирмите от бранша отказват да финансират лаборатория, тъй като са крайно разочаровани от несправедливото отношение към тях. Те настояват за постоянно действащи правила в бранша. Това коментира пред Новинар Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите.

Не смятам, че един добре работещ бранш заслужава подобно напрежение, както и несъществуващи проблеми, които се създават изкуствено, посочи Вътев. По думите му браншът не иска да променя стандарта "Стара планина", а да бъде уточнено как точно ще се контролира продукцията. Според него в момента е много важен въпросът - след сагата със соя в „Стара планина" има ли спад в консумацията на месни продукти у нас.

„Това е въпросът - кой вече иска да консумира „Стара планина" и още по-важно - кой ще иска да я произвежда, след като всеки носи риск да му дойде гръм от ясно небе и да го упрекнат за нещо, за което и хабер си няма, как да се работи в такава среда?", каза Вътев.

"Нямам такава официална информация и това ме учудва", беше коментарът на шефа на Националната ветеринарномедицинска служба Йордан Войнов по повод намерението на месопроизводителите. Подобни изказвания са несериозни, тъй като аз лично се убедих, че продукти с марка "Стара планина" се търсят и се купуват масово, посочи Войнов.

Междувременно министърът на земеделието Мирослав Найденов подмени причината да наложи глоби на фирмите - "Сами - М", "Лалов и Вачев", "Кен" и "Унимес". Дружествата ще плащат санкция не за соя в продуктите им, а затова, че ветеринарите инспектирали фабриките им и открили "дребни пропуски". Сега се умува по размера на санкциите. Самият стандарт "Стара планина" няма да се променя и ще си остане с 0% съдържание на соя.

От Асоциацията на месопреработвателите отхвърлиха и твърденията на ветеринарната служба, че фирмите, преработващи месо, са се противопоставили на идеята на Мирослав Найденов каймата "Стара планина" да се прави само от прясно месо. "Това е абсурд, никой не се е противопоставил на нищо - просто в България се произвежда 30% от необходимото месо и 70% се налага да се внася", каза Вътев.

Според месопреработвателите в съществуващия му формат стандартът предполага само регионална търговия. При пет дни трайност на продукта, за реализация практически остават три дни. По данни на бранша два дни се губят за производство, преминаване през логистичния център и доставка до магазините. "Сега трайността идва не от вложените съставки, а от средата, в която продуктът се съхранява", коментира Антон Костадинов, собственик на "Сами-М".

По думите му е необходимо всеки производител да декларира коректно към потребителите и държавата съставките, които влага и в това няма нищо страшно. Според Костадинов първоизточник на всички проблеми е фактът, че "в България никой не говори отговорно за химията на храните". "Напротив - безотговорно се разпространяват неистини за съдържанието на колбасите. Затова въвеждането на ясни и точни правила би било прекрасно за производителите", твърди Костадинов, добавяйки, че проблемът е злободневен за всички видове храни.

„Вече ми се повръща от тази „Стара планина", фирмите отказват да го правят - можете да го напишете това, не ми пука вече от никого, дотегна ми да се занимаваме с молекули и с наночастици", обясни Вътев, цитиран от "Фокус".