Българската държава харчи много и винаги повече от планираното в началото на годината, се посочва в докладът на Института за пазарна икономика „Допълнителните харчове на българските правителства 2000-2010".

Независимо дали икономиката расте или се свива, дали в хазната постъпват рекордни (неочаквани) приходи или постъпленията се сриват заради кризата, българските правителства всяка година решават да похарчат допълнителни средства - такива, които не са предвидили при приемането на държавния бюджет.

За периода 2000 - 2009 година общата сума на допълнително одобрените бюджетни кредити възлиза на 8 млрд. лв. През всяка една от тези години правителството е харчило допълнителни средства, като най-много са похарчени през 2007 г. - над 1.4 млрд. лв., а най-малко - през 2009 г. - почти 400 млн. лв. В някои години те достигат до 7-8 % от консолидираните държавни разходи.

За изминалите десет години 1 от всеки 20 лева похарчени от държавата е бил допълнителен разход - тоест непредвиден и съответно негласуван от Парламента, a допълнително одобрен и похарчен от управляващите.

Към тези суми трябва да се прибави и ревизията на Бюджет 2010, която предвиди нови (допълнителни) разходи в размер на 1.15 млрд. лв. Тази сума най-вероятно ще бъде по-голяма в края на годината, но засега няма окончателни данни. Така, ако се прибавят и допълнителните харчове за 2010 г., то общата сума (2000 - 2010) вече приближава 10 млрд. лв.

В преобладаващите случаи, допълнителните разходи се гласуват набързо и непрозрачно без какъвто и да е анализ за очаквания ефект.

Най-много допълнителни разходи се правят в годините, предхождащи парламентарни избори. Дали това се дължи на желанието да се „стимулират" гласоподаватели или можем да говорим за разходи „като за последно" и въпрос на интерпретация. И в двата случая, мотивите за допълнителните харчове са изкривени и са в ущърб на обществото - данъкоплатците плащат, а ефект няма. Подробните данни потвърждават това - в огромната си част това не са разходи за извънредни/непредвидени случаи или пък за структурни реформи, а просто за покриване на текущи разходи на държавата.

Строгата фискална политика е необходима повече от всякога за гарантиране на сигурността, връщане на доверието и по-бързото възстановяване на икономиката, посочват от ИПИ. Всеки допълнителен разход през 2011 г. може да доведе до прекомерен дефицит и да препъне както възстановяването, така и членството ни в еврозоната.

За да влезем в групата на фискално „разумните" страни, следващата година трябва да бъде първата, в която няма да се правят допълнителни разходи, освен тези, вече гласувани в Бюджет 2011, завършват експертите.