Основната цел на застраховането - това да се разпредели риска, съществува от векове.

Още в древни времена хората са ловували на групи, като така ловците си поделят риска от това да бъдат разкъсани от животното. Търговци изпращали товарите си в различни кервани, за да не загубят всичко в случай на нападение, пише финансовото издание Investopedia.

Първото писмено свидетелство за нещо като застраховане датира от времето на Първото вавилонско царство и носи печата на цар Хамураби. Законите на цар Хамураби са били доста сурови, но в много случаи справедливи. Един от тях гласи, че кредитор няма право да си търси сумата, ако заемополучателят е преживял бедствие като наводнение, пожар, смърт в семейството и др.

Гилдиите

В средновековието повечето занаятчии се обучавали по системата на гилдията. Чираците прекарвали детството си в обучение при някой майстор без заплащане или при много ниска надница. Когато самите те станели майстори, плащали данък на гилдията и започвали да обучават чираци. Богатите гилдии имали хазни, които действали и на застрахователен принцип. Ако работилницата на някой изгори (нещо, което по онова време се случвало често), гилдията я построявала наново с пари от хазната си. Ако някой от тях бъде ограбен, гилдията му възстановявала щетите, докато той отново излезе на печалба. Ако някой майстор бъде убит или осакатен, гилдията издържала него и/или вдовицата му. Тази сигурност, която създавала гилдията, насърчавала все повече хора да изстояват фермерството и да се насочат към занаятите. Тази форма на застраховане все още съществува и днес и я наричаме „групово застраховане".

Корабоплаване

Практиката да се подписват полици се родила в лондонските кафенета, които преди време са служили и като неофициална фондова борса на Британската империя.

През 1600 г. превозът на товари по море между Стария и Новия свят тепърва започвал. Най-популярното място за търговци и собственици на кораби, които търсели застраховка било кафенето на Едуард Лойд, от което произлиза днес Lloyd's London.

Системата за финансиране на превозите с кораби била следната: Търговците търсели богаташи, които да им отпуснат финансиране. Те от своя страна търсели хора, които искали да станат колонизатори (най-често от по-бедните части на Лондон). Те закупували от търговците провизии за пътуването, а богаташите в замяна гарантирали стока, която колонизаторите ще произведат или намерят в Новите земи. В началото всички мислели, че в САЩ на всяка крачка има златни мини или ценни метали. Оказало се, че не се забогатява толкова лесно, но богатите хора продължили да спонсорират пътуванията в замяна на нов вид стока, която идвала от там - тютюна.

След като се е осигурило финансирането за даден кораб, търговците и собственика му отивали в кафето на Лойд и изчитали списъка с товара пред инвеститорите там. Хората, които имали интерес да споделят риска от пътуването в замяна на определен дял от печалбата се подписвали върху манифеста на каргото, като отбелязвали за каква част от товара поемат отговорност. Така един кораб бивал подсигурен от няколко обезпечители, които пък имали участие в различни кораби и така диверсифициарли своя риск.

През 1654 французите Блез Паскал (създателят на прототипа на калкулатора) и Пиер дьо Фермат измислят таблица за изчисляване на риска и вероятността от загуба, която все още се използва и в съвременното застраховане.

Чумата и пожарите

През 1666 Големият пожар в Лондон разрушил около 14 000 сгради. По това време Лондон все още се възстановявал от чумата. Група предприемачи, които до тогава се занимавали само с корабоплаване започнали да предлагат застраховка „Пожар". Те използвали таблицата на Паскал за изчисление, а скоро започнали да я прилагат за изчисляване на вероятността за продължителността на живота. Така през 1693 се появила застраховката „Живот".

След Индустриалната революция застрахователният бизнес в Европа процъфтявал.

САЩ

В САЩ обаче нещата били по-различни. Животът на колонизаторите бил заплашен от множество рискове, които никой не се наемал да покрие. В резултат на липса на храна, войни и болести, почти 3 от всеки 4 новозаселили се умирал през първите 40 години след заселването си.

Обособяването на застрахователния бизнес в САЩ отнело повече от 100 години.