Застраховането определено е един от най-трудните за анализаторите сектори. Може би не е изненадващо, че много инвеститори предпочитат да го избегнат изцяло. Това твърди сайтът fool.co.uk и дава няколко съвети и насоки за инвестиционна оценка на застрахователни компании.

Общозастрахователни компании

Да започнем с лесната част. Общото застраховане е предимно краткосрочен бизнес. Най-общо, застрахователят събира премия и за следващите дванадесет месец е застрашен да изплати обезщетение.

Трите фактора с най-голямо влияние върху рентабилността са съотношението между привлечените премии и изплатените искове, оперативните разходи и възвръщаемостта от инвестициите на съответния застраховател. Тези фактори могат да се представят в прости съотношения.

Измерители в общото застраховане

Съотношението между изплатените обезщетения и привлечените премии се нарича квота на щетимост. Оперативните разходи към премиите дава разходния коефициент, а събрани двете съотношения заедно дават комбинираният коефициент, т. е. общата сума на изплатените обезщетения плюс разходите за дейността, разделена на премийния приход.

Ако комбинираният коефициент е под 100%, то тогава застрахователят реализира оперативна печалба, тъй като привлечените от него премий са повече от сумата на изплатените обезщетения и оперативните разходи. Възможно е обаче застрахователят да е печеливш дори и при комбиниран коефициент над 100%, благодарение на приходите от инвестиции.

Коефициентът P/E (цена/печалба на акция) и доходността от дивиденти са добри показатели за оценка на общозастрахователни компании.

За финансовата стабилност може да се съди по нетната стойност на активите на акция в сравнение с цената на акциите.

Но това е силно регулиран сектор, в който надзорът установява минимално изискуем капитал като буфер срещу неочаквано големи искове, така че съотношението на действителния капитал към минимално изискуемия размер за съответната страна е по-добра мярка за финансова стабилност.

По същия начин биха могли да бъдат оценявани и презастрахователните компании.

Животозастрахователи

Защо животозастраховането е по-комплицирано? Основната причина е, че това е бизнес с твърде дългосрочен план.

Премиите по животозастрахователните полици може да се плащат авансово или регулярно, но при всички случай нивото им е зададено от самото начало. Заради това печалбата от нея се реализира в продължение на дълъг период, а рискът за изплащане зависи от много на брой и вариращи актюерски променливи. Освен това, притежателите на полици имат право на инвестиционна възвръщаемост.

Счетоводители срещу актюери

Схващането на това как да се разпредели печалбата и да се оцени риска от плащане очарова актюерите и обърква счетоводителите.

Съвета по Международни счетоводни стандарти консултира изготвянето на новите схеми за експозициите. Неговият председател сър Дейвид Туиди коментира, че при сегашните практики финансовата информация е непроницаема за всички, освен за най-големите експерти.

Основното е, че има две бази, защото животозастрахователите използват два вида сметки: сметките по Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), които следват счетоводните правила и така отговарят на законодателството, и в същото време - така наречените Embeded Value сметки, за които според актюерите представят по-точно картината, тъй като бъдещата печалба и акционерния капитал се оценяват, след като се отчете риска.

Има два стандарта за оценка на финасовото състояние. Единият е European Embedded Value (EEV), а другият - Market Consistent Embedded Value (MCEV). Застрахователите трябва да се отчитат по един от двата стандарта, успоредно със счетоводството по МСФО.

Ако всичко това звучи по-скоро академично, нека да вземем резултатите за 2009 г. на Legal and General (LSE: LGEN). Неговата печалба преди облагане с данъци по МСФО е 1 074 млн. британски паунда, докато същата позиция, въз основа EEV е 552 млн. паунда, т. е. приблизително наполовина. Печалбата на акция при това положение е 863 млн. паунда на база МСФО и само 516 млн. въз основа EEV.

Измерители в животозастраховането

И така, когато разглеждате P/E е изключително важно да се сравняват показатели на една и съща база. Обикновено P/E съотношенията се котират на база МСФО, но не забравяйте, че според актюерите EEV e по-добрият вариант.

Както и при общото застраховане, показателят доходност от дивиденти е другият основен коефициент за оценка.

Самата Embedded value (вградена стойност или EV) на застрахователната компания е нетната стойност на активите й (т. е. натрупаните печалби от миналото), плюс бъдещите печалби, които вече са записани, но още не са реализирани (стойността на действащият в момента бизнес). Тя е равна на общия капитал в баланса по EEV и е измерител както за стойността, така и за финансовата стабилност.

Като и при общите застрахователи, ключово за финансовата стабилност е сравнението между наличния и минимално изискуемия от надзора капитал.

Последният елемент от оценката е да се измери обема и рентабилността на новият бизнес - еквивалента на продажбите и маржовете на печалбата в търговията на дребно.

* Настоящата стойност на новите премии (Present Value of New Business Premiums - PVNBP) е стойността на продажбите по EEV. Представлява сумата на еднократно платимите премии плюс настоящата стойност на новите премии, които се плащат регулярно.

* Еквивалента на годишните премии (Annual Permium Equivalent - APE) е сходен като концепция, но при него еднократните премии се преобразуват в еквивалент на регулярни годишни плащания.

* Маржин на новия бизнес (New Business Margin) е печалбата, произтичаща от новия бизнес като процент от гореспоменатите два показателя.

Източник: Insurance.bg