Градовете се раждат, живеят, никои - умират. Страшните, постиндустриални пейзажи на напуснати и рушени от природните стихии градове се оказаха едно от приключенията за туристите, наситили се на забележителности.

Техногенни катастрофи, природни бедствия, военни конфликти или просто изчезване на поминъка, ето кога градовете се превръщат в признаци:

Припят, Украйна

Изчезване: 26 мая 1986 год.

Датата на изчезване на този град е напълно ясна- аварията в Чернобил. Няколко дни по-късно цялото население на града е евакуирано толкова набързо, че посетителите и до ден- днешен могат да видят дрехи, детски играчки и покъщината на обитателите, останала там. Техните наследници ще могат да си я приберат след ... 1000 години.

Припят остава завинаги в 80-те години. Напълно изоставените жилищни блокове, включително четири, които никога не са използвани, се рушат под силата на стихиите, в града имало лунапарк, плувни басейни и болници, в които всичко стои непокътнато.

Санджи, Тайван

Изчезване: края на 70-те години на 20 в.

Строен като град-утопия, днес той е известен като Градът на НЛО заради странните и причудливи къщи. Всъщност тези „летящи чинии" са строени през 70-те за американски офицери и това трябвало да стане един от най-модерните курорти в света. В края на 70-те обаче финансови неуредици водят до спиране на почти завършения град. Следващите опити той да бъде възроден също се провалят. Причините за лошата слава на Санджи са две. По време на строителството има серия инциденти, при които загиват работници, а тази му слава се допълва от факта, че в него са снимани няколко японски филми на ужасите.

Крако, Италия

Изчезване: края на 19 в.- Първата световна война

Крако е средновековен италиански град на 40 километра от Тарентския залив, възникнал през VIII век. Още от създаването си градът бил обречен да страда от лошите реколти на неплодородната земя, свлачищата и земетресения. В края на 19 в. след поредното бедствие скалите под града започват да се рушат и малкото му останали жители разбират, че трябва да го напуснат. Макар да изглежда живописен, този град не влиза в нито един туристически каталог- изкачването до него е твърде рисковано, заради постоянно сипещите се камъни.

Колманскоп, Намибия

Изчезване: началото на 20 в.

Уреденото германско градче с театър и първата трамвайна линия в тази част на света се появява по време на т. нар. „диамантена треска". Негов основател е Август Щаух. След няколко десетилетия, когато всички диаманти вече са добити, Щаух и тези като него си отиват като милионери, оставяйки града на произвола на пустинните пясъци. Докато местните не откриват, че самият полузасипан от пустинята град е един елмаз, от който може да се печели добре.

Нефтяние камни, Азербайджан

Изчезване: втората половина на 20 в.

По време на Втората световна война СССР има нужда от петрол. Тогава започва морският добив в Каспийско море, който ражда и този град. Около петролната платформа, върху самите насипи и метални естакади израства град с девет общежития, електростанция, болница, културен дом, градски парк, хлебозавод и дори фабрика за лимонада. Улиците и кръстовищата на този град се простират на 350 км в самото море. Евтиният сибирски добив обаче слага край на петролната епопея и градът е изоставен.

Орадур-сюр-Глан, Франция

Време на изчезване: 10 юни 1944 г.

Градът изчезва при наказателна акция на нацистите през Първата световна война. Отговорен за действията е майорът от СС Ото Дикман. За причина се смята изчезването на командира на 3-ти батальон, майор Хелмут Кампф. Кампф е близък приятел на Дикман, който смята че местната съпротива е отговорна за пленяването и убийството му. На 10 юни 1944 г. СС окупира града и нарежда всички жители да се съберат на площада, под предлог да им бъдат прегледани документите. Мъжете са отделени от жените и децата, които са отведени в църквата. Мъжете са затворени в пет гаража и плевни, около които са разположени картечни гнезда. Всички 642 жители на градчето са разстреляни, а самият град- опожарен, Само една жена успява да се измъкне. В наши дни селището е превърнато в мемориал, а от 1944 г. там стоят полуразръушените домове и обгорели коли на жителите.

Сентралия, Пенсилвания, САЩ

Време на изчезване: 1962 г.

През 1962 г. на градското сметище в Сентралия избухва пожар, който достига до изоставена мина за въглища под земята. Опитите да се потуши пожарът били неуспешни и той гори до ден-днешен. От пукнатините в асфалта, предизвикани от подземните експлозии, се носят непоносими отровни изпарения и нагорещената земя принуждават хората да се изселят. Горящият град на САЩ ще остане такъв още 250 години.

Хъмбърстоун, Чили

Време на изчезване: 1961 г.

Едно от многото любопитни места в пустинята Атакама през 2005 г. бе обявено за паметник на ЮНЕСКО. Хъмбърстоун е открит през 1872г., по времето на „нитратния бум", при който в пустинята са открити огромни залежи на селитра. След няколко кризи, включително и Голямата депресия, градчето запада и през 1961 г. го напуска и последният жител. В уникалния град напълно може да си създадете представа какъв е бил животът преди половин век.

Боди, Калифорния, САЩ

Време на изчезване: средата на 20 в.

Този миньорски град носи разказва историята на Златната треска.Близо до Боди е открита голяма златна жила и през 1880 година градът наброява около 10 000 жители. Градът кипи от живот, 65 сала осъществяват транспортната му връзка със света, седем пивоварни се грижат за настроението и духа на златотърсачите, няколко църкви, ЖП-линия и китайски квартал допълват колорита му.В един момент обаче ресурсите започват да намаляват и славата на града запада. Градът устоява до1932 година, когато пожар да изпепелява голяма част от индустриалните сгради.

Чайтен, Чили

Време на изчезване: май 2008 г.

Това е един от градовете, които рушат представата ни, че градове- призраци е оставило само миналото. През май 2008 г. неочаквано избухване на спящ от хиляди години вулкан посипа селището с гореща лава и гъст като бетон прах. Всички жители бяха евакуирани.