Ако Гърция стигне до положение, при което не може да обслужва задълженията си, преките вторични ефекти върху финансовите институции могат да се окажат много по-лоши, в сравнение с тези след фалита на Lehman Brothers, пише CNBC.

Фалитът на Lehman разтърси световната финансова система, отчасти поради факта, че стана ясно, че правителството на САЩ е готово да позволи на голяма финансова компания да фалира. Последва паника, която постави под заплаха финансовата стабилност на други компании.

Реалните преки ефекти от фалита на Lehman Brother обаче бяха малко. Lehman е имала около 600 000 деривативни контракта и облигации за стотици милиарди долари, но институционалните кредитори на банката по правило е трябвало да поддържат известни капиталови резерви при евентуален фалит на Lehman. Това до голяма степен намалява преките ефекти от фалита на банката. Капиталовите буфери в крайна сметка свършват своята работа.

В момента има издадени гръцки държавни облигации за около 270 млрд. евро. Банки, повечето от които европейски, притежават гръцки дълг за около 100 млрд. евро. Застрахователни компании, пенсионни фондове и централни банки притежават по-голяма част от останалите облигации на стойност 170 млрд. евро. В по-голямата си част тези притежатели на гръцки дълг не е трябвало да заделят никакви капиталови резерви срещу евентуални загуби. Това означава, че повечето притежатели на гръцки облигации ще усетят цялата тежест на загубите, което довежда до въпроса дали те са достатъчно добре капитализирани, за да поемат подобна загуба.

Според регулациите за капитала на европейските банки, държавните облигации на страните от Еврозоната са безрискови. Това на практика е субсидия за по-рисковите страни в Еврозоната, която им позволява да вземат средства назаем на много по-ниски лихви отколкото при други обстоятелства. Спредът в доходността на германските и гръцките облигации пада до 20 базисни пункта през 2004 г. благодарение до голяма степен на тази субсидия.

Банките, естествено, купуват по-рисковите облигации, тъй като носят малко по-голяма доходност. Те приемат възгледите на регулаторите, че дългът на практика е безрисков. Това им позволява да получават по-големи лихви, без да заделят допълнителен капитал като отпускат заеми на кредитополучатели, които не се вписват в регулациите.

Тази своеобразна субсидия е изключително важна за европейските правителства. В САЩ само 3% от държавния дълг се държи от банки. В Европа банките притежават 30% от държавния дълг. Без тази субсидия, много страни в Еврозоната щяха да изпитват големи трудности при продажбата на облигациите си.

Тази висока концентрация на държавен дълг у банките поражда вероятността те да не са достатъчно добре капитализирани, което може да наложи правителствена рекапитализация или пък самите те да бъдат изправени пред фалит. Дори и Европейската централна банка, която държи големи количества гръцки дълг, може да се наложи да бъде рекапитализирана.

Трудно е да се каже кои европейски банки имат най-голяма експозиция към евентуален дефолт на Гърция, а това може да се окаже причина за настъпването на паника, ако се стигне дотам. Банките ще знаят своята експозиция, но не и тази на останалите. Опасявайки се от най-лошото много банки могат просто да откажат да отпускат кредити на потенциално неплатежоспособни институции. В резултат на това голяма кредитна криза би могла да има още по-сериозен негативен ефект върху финансовите институции и икономиките.

Това обаче не е криза причинена от спекулантите, или от алчност, или пък от капитализма. Това е криза на правителствата и на регулаторните органи, т.е. на правителствата, които са вземали прекалено много средства назаем и на регулаторите, които са насърчавали банките да отпускат назаем прекалено много средства на тези правителства.