Допингът хвърля тежка сянка върху професионалния спорт. Най-засегнати са някои спортове, като лека атлетика и колоездене. Не са малко обаче и случаите в други спортове.

Първият олимписйки допинг скандал е бил през 1904 г., когато спортът не е бил на високото професионално ниво, в което е в момента.

Вижте избрани моменти от историята на допинг скандалите в света:

Томас Хикс взема отрова за плъхове - Олимпийски игри 1904 г.

Може би първият Олимпийски допинг скандал е бил през 1904 г. Томас Хикс, роден във Великобритания американец, участва в маратона, но изостава. Тогава неговият помощник му помага, като първо му дава бренди, а след това преминава към тежката артилерия - инжекция със стрихнин (отрова за плъхове).

Отровата стимулира мускулите, но само за кратко време, след което помощникът му прави втора инжекция. Тя действа, колкото да го закара до финалната линия, където Хикс колабира (трета инжекция най-вероятно би го убила).

Хикс завършва втори, но в последствие се оказва, че победителят е ползвал каруца в част от трасето и е дисквалифициран.

Цялата история показва и на какво аматьорско ниво е бил маратонът през 1904 г.!

Тайните служби в Източна Германия дават допинг на атлетите? (1971)

За около две десетилетия източногерманските атлети (и по-специално жените) са обвинявани в употреба на забранени медикаменти, тъй като доминират в някои спортове като плуване, бързо пързаляне с кънки и лека атлетика.

Въпреки че повечето обвинения никога не са доказани, след обединяването на Германия през 90-те години са открити документи, които показват добре организирана схема за даване на медикаменти на спортисти.

Операциите са ръководени от Щази, като са се давали медикаменти на стотици атлети, най-младите от които на 10 г., като често спортистите не са знаели какво точно вземат.

Лайл Алзадо обвинява стероидите за мозъчния си тумор - 1991 г.

През 1991 г. Лайл Алзадо признава, че през цялата си кариера в Националната футболна лига на САЩ е вземал стероиди и твърди, че заради тях е получил тумор в мозъка.

Той казва, че 90% от спортистите, които познава употребяват стероиди.

Няма научни доказателства за това, че употребата на стреоиди може да причини тумор в мозъка, но когато през 1993 г. Алзадо почива, спортната общественост е силно притеснена.

Отнемат олимпийското злато на Бен Джонсън (1988 г.)

На Олимпиадата в Сеул канадецът Бен Джонсън постави световен рекорд в спринта на 100 м, но само 3 дни по-късно излезе положителната му допинг проба и медалът му бе отнет.

Джонсън по-късно признава, че е използвал стероиди по време на тренировъчния процес и твърди, че всички го правят и е нямало да бъде конкурентоспособен, ако не е ползвал стероидите.

Втори завършва Карл Луис и получава златния медал. Години по-късно става ясно, че той се е провалил на няколко допинг теста преди Олимпиадата, но американската федерация го е оправдала и не го е дисквалифицирала.

Аферата Фестина 1998 г.

Дни преди Тур Дьо Франс през 1998 г., члена на отбора на Фестина е арестуван на летището, след като намират в багажа му забранени стимуланти. При последвалото разследване от състезанието са дисквалифицирани всички състезатели на отбора на Фестина.

Покрай тях изгърмяват и няколко души от други отбори.

Този скандал хвърля голямо петно над колоезденето и от тогава насам, всяка обиколка на Франция минава в сянката на съмнението.

Аферата Балко (2003 г.)

През 2003 г. започва разследване на лаборатория в Сан Франциско по съмнения в снабдяване на професионални атлети със забранени вещества.

Случаят води до години на разследване, арести и съдебни дела.

Разследването разобличава спринтьорката Марион Джоунс, която по това време доминира спринта на 100 и 200 метра и бележи успехи в дългия скок. Джоунс първо лъже, но след това се принуждава да признае, че е употребявала забранени вещества. Лично шефът на Балко Виктор Конти свидетелства, че и е давал медикаменти преди, по време и след Олимпийските игри от 2000 г., където Джоунс прави фурор като печели 5 медала - злато в спринта на 100 и на 200 м, злато в едната щафета и бронз в другата (на 400 м) и в дългия скок!

Хосе Кансеко публикува книгата Juiced 2005 г.

През 2005 г. бейзболистът издава книга, в която признава, че е употребявал забранени стероиди през цялата си кариера, като споменава имена и на съотборници.

Флойд Ландис печели и после губи Тур дьо Франс - 2006 г.

През 2006 г. Ландис се проваля на допинг тест и му отнемат титлата от Тур дьо Франс.

Две години по-късно той прекратява кариерата си, а през 2010 г. признава, че е използвал допинг и твърди, че 7-кратният шампион Ланс Армстронг също е ползвал кръвен допинг.

Това води до разследване на Армстронг, което не доказва нищо, но опетнява репутацията му. През 2011 г. друг бивш колоездач Тайлър Хамилтън също твърди, че Армстронг е вземал кръвен допинг.

Алекс Родригез си признава - 2009 г.

През пролетта на 2009 г. Алекс Родригез признава, че докато е играел в Тексас Рейнджърс е вземал забранени стероиди. Признанието му дойде след като Sports Illustrated се добра до положителен анонимен тест от 2003 г., за който се втърди, че е на Родригез. Тестът изплува покрай аферата Балко.