За златото се говори много през последните месеци на фона на поскъпването му до нови исторически рекорди и силното му поевтиняване впоследствие.

И докато някои инвеститори и анализатори започват да се опасяват от балонизиране при благородния метал, то други говорят за по-нататъшно поскъпване на суровината.

И докато балонизирането на един актив е свързана с това огромен брой инвеститори да го купуват без да са убедени в стойността му, а само поради емоционални фактори, то при златото има редица, такива, които са чисто финансови.

Ето и някои от тях дадени от специалистите от изданието Investopedia.com, в подкрепа на това, че цената на златото не се е балонизирала.

На първо място въпреки силното поскъпване на суровината и достигнатите нови исторически максимуми, то все още е под нивата от януари 1980 година, когато с отчитане на инфлацията се е търгувало при 2 400 долара за унция.

На второ място огромния дълг на Фед е неразрешим без резерва да продължи да печата пари, което неимоверно ще е инфлационно огнище, спасението от което ще се търси в благородния метал.

Освен това златото се купува от инвеститорите до голяма степен с чиста застрахователна, или хеджираща цел, което означава, че силното му търсене ще продължава, докато е налице глобална икономическа и политическа нестабилност.

Основни купувачи на злато са не търговците и производителите на бижута - а централните банки, които разполагат с огромни по размер резерви, все по-голяма част от които могат да преминават в злато.

На следващо място, предлагането на злато е ограничено и не може да се отговори на евентуално нарастващо търсене на метала по друг начин освен с повишение на цената.

Редица европейски страни са в изключително тежка финансова криза, като малко са симптомите, че планираните структурни реформи ще бъдат спазени и ще доведат до излизане от кризата.

Такава една по-продължителна криза на „стария континент", най-вероятно ще продължи да оказва възходящ натиск при цената на златото.

Огромната задлъжнялост на САЩ и годишен дълг от около 1.5 трлн. долара, или 10% от БВП на страната може да тласне водещата световна икономика по „европейския път".

Два пъти през последните 100 години - през 1933 и 1980-та година съотношението DOW-злато е достигало 1/1. Някои специалисти изразяват мнение, че подобно нещо може да се случи отново, като двата актива да се срещнат някъде по средата.