„2011 година беше натоварена с големи очаквания за излизане на икономиката и имотния пазар от кризата, но за съжаление не всички те се оправдаха, тъй като излизането от кризата не зависи само от темпа на възстановяване на нашата икономика и от вътрешните процеси в страната, а е в пряка зависимост от случващото се в Европа и света”.

Това каза в дискусия на тема „Достигнаха ли дъното цените на жилищата?” проведена в probook.bg Полина Стойкова, оперативен директор на агенция „Бългериан Пропертис”.

Това, което движеше пазара през 2011 г., бяха належащите нужди на хората да имат собствен дом. „В крайна сметка трябва да осъзнаем, че животът си тече и решението за създаване на дом не може да търпи отлагане с години”, обяснява Стойкова.

Отдавна мина времето, когато със спестени пари едно семейство можеше да закупи жилище. „Когато трябва да се реши жилищният проблем, световната практика показва, че без наличието на ипотечен кредит това се случва трудно и много рядко. Ето защо банката е „необходимото зло”. Това пък сподели Младен Митов, мениджър „Пазарни проучвания и анализи“ в Явлена.

В условията на криза, когато се пристъпва към покупката на имот, от значение са следните фактори: какви жилищни нужди задоволяваме, ще можем ли да се справяме със задълженията си близките пет години и доколко е належаща тази жилищна нужда.

„Нека не забравяме, че всяка икономическа и финансова криза има благотворно влияние. Това, което се случваше 2005-2008 г. бе ненормално за българската икономика. Кризата винаги води до едно пречистване и „прераждане”.

Така че в никакъв случай не можем да разглеждаме падането на цените като апокалипсис. Напротив, това прави по-сегментиран и по-реален пазара, като този процес ще продължава и занапред”, обяснява Митов.

„Спадът в цените е налице и в никакъв случай не може да се определи, че това е дъното. Не трябва да се ръководим и от себестойността. Пазарната цена е тази, която пазарът е склонен да заплати. Не е задължително тя да е над себестойността”, пък е мнението на Лъчезар Попов, експерт по инвестиции и продажби.

Според него темпът на спад може да бъде променлив. „Когато няма търсене, а трябва да продадеш, инструментът е намаляване на цената. До момента, в който не се появи насрещно платежоспособно търсене, цените са на пистата и се спускат”. Друга възможност за поява на търсене е намаляване на лихвите по депозитите. Това обаче е малко вероятно.

Въпрос, който е особено актуален днес (по време на криза), е какъв мотив биха имали хората да купят имот, а не да живеят под наем. Отговорът дава чрез пример Калоян Богданов, маркетинг мениджър в агенция „Адрес”.

„Семейство си купува имот за 40 000 евро и взема кредит за 20 години. През годините ще е платило общо 80 000 евро, но ще има собствен дом. Ако плаща наем тези 20 години ще е платило 40 000 евро”.

Важно е да се уточни, че когато става дума за спад на продажбите, увеличаващата се безработица не влияе толкова директно на пазара, както да кажем условията на банковото кредитиране. И преди, и сега имоти купуват хора със стабилни доходи.