Разбираш, че си остарял, когато започнеш да употребяваш фрази като „днешните деца“.

„Аз разбрах това, когато се опитвах да обясня на моите деца, че са късметлии, за това че не трябва да стават от задните си части всеки път, когато решат да сменят канала на телевизора,“ пише Адам Тийрър, автор в сп. Форбс. „Разказах им как дядо им е ползвал мен за дистанционно, макар че по онова време сме имали само 4-5 канала, тъй като не е имало кабелна. Тук дъщеря ми ме попита как така не е имало кабелна?“

Това ме накара да се замисля как нашите деца никога няма да се тревожат за някои неща, които на нас са ни били ежедневие:

Да се записват на курс по машинопис

Едно време не всеки можеше да направи печатан текст. За това се караха курсове. Днес децата могат да оформят и принтират прекрасен документ още преди да са завършили прогимназия. И не само, че нямат нужда да ходят на курс за това, но и ще ни се изсмеят, ако разберат за какви елементарни неща, ние сме получавали дипломи.

Плащане на сметки

Нашите деца ще плащат всичко по електронен път. Те няма да се редят на опашка на гише, нито пък ще пишат чекове и ще ги прашат по пощата.

Да търсят уличен телефон

Уличните телефони изчезнаха, изчезва и проблемът с така наречените „извнъградски“. Днес се ползват предимно мобилните телефони, стационарните вече предлагат сериозни промоции за т.нар. извънградски.

Да чакат да им провят снимките

За тях е непонятно как имаш ограничение за това колко пози можеш да снимаш, да си „пазиш лентата“, както и великата несправедливост – да не знаеш какво си снимал, да нямаш представа как си ти излезли снимките и дали изобщо си хванал нещо, докато не отидеш до фотото и не изчакаш няколко часа да ти проявят снимките.

Да вземаш филми под наем

На нашите деца няма да им се налага да отидат до специален магазин, за да си наемат филм, а после да отидат да го върнат.

Да си купува музика на диск

Все още съществуват CD-та, но се очаква в бъдеще всичко да премине към дигитален формат.

Няма да им се налага да търсят песен/книга с часове или дни

Помните ли как сте прекарвали часове в търсене на някоя плоча/касета по рафтовете на музикално магазини. Или как сте ходили в библиотеката и сте губили маса време, за да намерите някоя книга. Можехме да загубим цял следобед в това! Днес става с два-три клика на мишката.

Да изпращат писма, да купуват марки

От кога не сте пращали писмо? Без съмнение и-мейлът работи много по-добре, но все пак – спомнете си за онова чувство, с което отивате до пощенската кутия и се питате дали в него ще има писмо от любим човек.

Да нямаш интернет

Днес децата живеят онлайн и ако интернетът прекъсне, те се чувстват по-зле отколкото, ако спре токът. Те са винаги на няколко клика разстояние от общуването с когото и да било. Никога няма да разберат как преди време сме имали само домашен телефон. Как се обаждаш и не знаеш кой точно от семейството ще вдигне, как ти казват „еди-кой си го няма“, не знаят къде е и никой няма никаква връзка с него, докато той не се прибере вкъщи.

Купуване на енциклопедии

Днешните деца няма да си спомнят за това как родителите им са платили сериозна сума за Енциклопедия Британика и др.