Нашият език, а не ние, определя представите ни бъдещето и съответно как ще се подготвим за него, заявява професорът по икономика в Йеилския университет Кейт Чен, който изследвал ролята на граматиката за нашите решения.

По-конкретно той е установил връзка между това колко е развито бъдещето време в езика и действия като склонността към спестяване; навиците, свързани със здравето и това как се подготвяме за пенсия.

В общи линии колкото по-развита е категорията Бъдеще време в езика (strong FTR languages), толкова повече хората са склонни да приемат бъдещето като нещо отдалечено, несвързано с настоящите и съответно – вземат по-малко дългосрочни решения. Такива езици са английският и гръцкият (бел. ред.-българският също спада в тази група).

Напротив – китайският и немският имат слабо развито бъдеще време в езика («weak FTR languages») и хората, за които този език е роден, са по-склонни да приемат бъдещето като част от процеса на настоящето, да се подготвят за настъпването му и да вземат решения за 10-20 и повече години напред.

Ако всичко това ви звучи объркано, проф. Чен дава следния пример: в изречението „Ще ходя на семинар“ (I am going to a seminar) формата „ще ходя“ (съответно «ing» - формата) показва, че действието ще се извърши в бъдещ момент. В китайския език такова разграничение няма и ако преведете същото изречение на китайски, от него изобщо няма да се разбере дали в момента сте или тепърва ще ходите на семинар. Тъй като китаецът „изживява бъдещето по същия начин, по който и настоящето“, обяснява професорът, той ще е загрижен за бъдещите си спестявания точно толкова, колкото и за настоящите.

За да провери хипотезата си Кейт Чен използвал данни за спестяванията, тютюнопушенето и хранителните навици, пенсионните вноски на нации, говорещи различни езици. Те потвърдили мнението му.

Хората, които говорели немски, фински и естонски, отделят 30% повече от дохода си настрана като спестявания и пенсии, от тези, които говорят английски, испански, гръцки.

Сред говорещите немски, фински и естонски има 13% по-малко хора с наднормено тегло, броят на пушачите е по-малък, а здравеопазването по-развито.

В тази светлина гръцката криза изглежда предопределена още от езика на гърците, а проявата й е само следствие.