Финансовата политика на Европейската централна банка и мерките, предприети за преодоляването на дълговата криза, повишават рисковете за най-голямата европейска икономика – Германия, която е най-големият кредитор в региона. Това се казва в писмо на директора на Бундесбанк Йенс Вайдман до президента на ЕЦБ Марио Драги, предаде БГНЕС.

Според Вайдман, ЕЦБ налива прекалено много ликвидност в европейската система при меки условия. По тази причина се предлага завръщане към по-строгите правила и гаранции, които ЕЦБ приема от банките в замяна на кредити, а също така да се ожесточат правилата за отпускане на заеми на националните регулатори, които трябва да бъдат съгласувани с борда на директорите на общоевропейския регулатор. Тази стъпка ще помогне да се намалят икономическите, но и имиджовите рискове за ЕЦБ, убеден е Вайдман, чието писмо е цитирано от "Файненшъл Таймс"

Вчера се състои втория тригодишен аукцион на ЕЦБ. 800 банки получиха 529.5 милиарда евро кредити при лихва от 1%.По данни на ФТ, над половината от банките, участвали в аукциона, са немски:

„Най-съществената разлика между тригодишните заеми, предложени от Европейската централна банка в сряда и първата подобна ликвидна инжекция през декември може да се окаже не само в малко по-големия обем – 530 млрд. евро, в сравнение с 489 млрд. през декември, а и в идентичността на банките, които се възползват от тях“, пише „Файненшъл таймс”, цитиран от "Фокус".

Оказва се, че много от по-малките банки в еврозоната са взели участие в усвояването на ликвидността. Това може да се промени начина, по който се използват средствата, предлагани от ЕЦБ.

Около 800 банки са се възползвали от тригодишните заеми, наполовина по-малко, отколкото през декември. Повечето от тях са от страните от ядрото на еврозоната, водени от Германия, а не периферните страни, където се предполага, че проблемите с финансирането са най-остри“< завършва изданието.

Страховете на Вайдман се подкрепят от бившия член на борда на ЕЦБ Лоренцо Бини Смаги, който смята, че банките могат да свикнат с евтините кредити. Това ще намали тяхната способност "да стоят изправени на краката си", когато дълговата криза в еврозоната бъде преодоляна.

Генералният директор на Standard Chartered Питър Сендс въобще се страхува, че настоящата политика на ЕЦБ за стимулиране на кредитните институции залага основата на още една криза в бъдеще. "Никой не мисли за дългосрочните последици. Какво ще се случи, ако след три години банките се окажат неплатежоспособни и техните дългове трябва да бъдат преструктурирани? Не е ясно какъв ще бъде изхода от тази ситуации", заяви той.