Англичани разпродават къщите си
След като допреди няколко години масово изкупуваха къщи по търновските села, англичаните сега масово ги разпродават на богати българи. Бизнесмени основно от София, Варна и Русе купуват жилищата на чужденците по селата, при това твърде евтино, пише в. Монитор.
В стремежа си да се върнат обратно в родината си много от англичаните продават българските си имоти дори на цена по-ниска от тази, на която са ги купили.
Брокери на недвижими имоти споделят, че миналата година през пролетта и лятото е имало известен интерес към къщи по търновските села от руснаци. Сега обаче този интерес все още не се е възобновил.
„През последните 1-2 години купувачите основно са заможни българи които търсят къщи в близки до Търново села с добра пътна инфраструктура“, обясняват брокерите.
Сред населените места, които са най-предпочитани за живеене, са селата Малък чифлик, Самоводене, Присово, Пчелище, Леденик, както и малките градчета Дебелец и Килифарево. Цените са различни.
Двуетажна къща с двор в сравнително близкото до Велико Търново село Плаково се продава за 18 хил. лв., а две къщи в Леденик съответно за 25 000 и 21 500 лв. Доста по-евтини са къщите в селата в другите общини.
Особено в тези с преобладаващо ромско население. Желаещи да се заселят там няма въпреки ниските цени на имотите. Така например къща с площ 110 кв.м и дворно място от 1500 кв. м се предлага за 5000 лв. от доста време. Мераклии обаче няма. Като цяло се наблюдава и тенденцията предлагащите имоти да търсят купувачи за директна продажба без посредничеството на агенциите и брокерите.
Търговците от бранша си спомнят и за куриозни случки
В края на миналата година възрастен мъж дошъл при един от брокерите и потърсил посредничеството му за продажба на едноетажна къща в село Самоводене. Цената била 400 хил. лв.
На учудения поглед на брокера собственикът обяснил, че цената е висока, тъй като къщата се намирала край международния път Русе – Стара Загора и в двора до нея можело да се направи печеливш търговски обект – бензиностанция, ТИР паркинг или хотел с ресторант за пътуващите тираджии.
Въпреки че вече почти половин година все още никой не е приел офертата от 400 хиляди, собственикът не губи надежди и не е свалил цената и с един лев.