Рекордно обедняване на домакинствата във Великобритания
Сложната макроикономическа ситуация във Великобритания удря по доходите на населението. По данни на Управлението за национална статистика през миналата година те са се съкратили с 1.2%. Този спад е най-големият от 1997 г., когато лейбъристкото правителство ограничава ръста на доходите в опит да пребори високата инфлация.
Реалният разполагаем доход (след плащане на данъците) на поданиците на Нейно Величество намалява втора година поред. През 2011 г. това понижение беше 1.2%, през 2010 г. реалните доходи се съкратиха с 0.2%.
Текущото понижение е рекордно за последните 35 години и в голяма степен се обяснява с твърде високия темп на инфлация.
През 2011 г. британският паунд загуби 4.5% от покупателната си сила, а през отделни месеци нивото на инфлация достигаше дори до 5%, което е рекорд от 1991 г. Средната инфлация е около 4.5%, а номиналният ръст на заплащане е едва 1-2%, пише РБК daily .
Според Банката на Англия понижението на инфлацията през тази година ще донесе на жителите на Великобритания дългоочакваното облекчение и ще помогне за връщането на икономиката на страната към устойчив ръст. Действително още през февруари статистиката отчита спад на инфлацията до 3.4% и според прогнозата на Банката до края на годината показателят ще се върне на целевото ниво от 2%.
Много икономисти обаче не вярват в подобно развитие. Върху ръста на реалните доходи се очаква да повлияят повишаването на данъците и поскъпването на енергийните носители. „Съществува вероятност реалните доходи на британците през 2012 г. да стагнират и да се понижат за трета поредна година“, смята анализаторът на EIU Нийл Пратеро.
Тази ситуация в съчетание с мъгливите перспективи за глобалния икономически ръст е крайно опасна за британската икономика. От EIU прогнозират икономическият ръст през 2012 г. да е едва 0.2%, което лесно може да се обърне в стагнация и дори рецесия.
„Основните двигатели ба растежа през тази година ще са износът и частното потребление. Иносът зависи от състоянието на световната икономика и успешното решаване на дълговата криза в еврозоната, за което има съмнение. Потреблението също може да не оправдае надеждите- без ръст на заплатите ще бъде трудно да се харчи повече“, заключава Пратеро.