Фирмите и гражданите нямат интерес към тегленето на кредити, въпреки че банките предлагат в момента много продукти на кредитния пазар с лихви, равни и дори по-ниски от тези преди кризата. Това заяви в интервю за БТА банкерът Виолина Маринова - главен изпълнителен директор на Банка ДСК.

Според Маринова фирмите имат притеснения за бъдещето и не теглят кредити, защото нямат представа как ще реализират проектите си. Гражданите пък се опасяват от безработица и загуба на доходи, коментира банкерът. Намалял е и относителният размер на теглените кредити като при ипотечните това се обяснява и с падането на цените на имотите, а при фирмените - със страха от кризата, коментира Маринова.

В момента и при кредити, и при депозити лихвите са паднали и са достигнали оптимални за настоящата пазарна ситуация нива, посочи тя. Банките са стабилни и достатъчно добре регулирани, административни мерки няма да доведат до понижение на лихвените нива, категорична е Маринова.

"Не искам да си спомням за планиране на лихвите, защото тогава трябва да говорим за еднакви цени и на всички хранителни стоки например и за липса на всякаква конкуренция", коментира тя по повод идеите на финансовия министър Симеон Дянков за регулиране на лихвите.

Това, което се предлагаше - референтен лихвен процент, обвързан с ЮРИБОР, СОФИБОР или ЛИБОР, няма да доведе до спад на лихвите, защото тези индекси са доста манипулируеми и цената на кредита не би могла да се определи точно.

Освен това и в момента има банки, които използват пазарен индекс - например ЮРИБОР, но техните лихви са дори по-високи с около процент.

В цената на лихвения ресурс се включват много компоненти - на първо място цената на привлечения ресурс. Ние в България привличаме ресурс предимно от вътрешния пазар, а цената на този ресурс е по-висока, отколкото ако се ползват кредитни линии - например от ЕЦБ. Друг въпрос е дали на нас ще ни отпуснат средства по такива линии.

В цената се включва също ликвиден риск, валутен риск (за валутните кредити). Има и нормативни фактори - поддържане на Фонда за гарантиране на влоговете, в който ние плащаме 0.5 процента върху привлечената парична маса на годишна база; поддържане на минимален задължителен резерв (в рамките на 10 процента); както и други регулации, които повишават цената на кредита, но и създават сигурност, обобщава банкерът.

"Когато говорим за лихви, не бих посъветвала да се нападат банките, без да се познава добре материята. Не бива да се забравя, че и кредитният риск е завишен", допълва Маринова, като припомня, че банките са длъжни да генерират провизии срещу влошаването на кредитните си портфейли поради кризата.

Предстои приемането и транспонирането й и у нас на европейска директива за ипотечните заеми. Това обаче не означава, че ще бъдат премахнати таксите за предсрочно погасяване на заеми, а просто ще бъдат регламентирани спрямо сроковете за отделните заеми, смята експертът.

Ще продължи тенденцията към спестяване на средствата в банките, въпреки по-ниските лихви по депозити, защото и потреблението е намаляло, прогнозира още Виолина Маринова. Смятам, че кризата още не е отминала, казва тя. В макрорамката е заложен ръст от 2.6 процента на БВП, но аз не очаквам повече от 1 процент ръст.