Кризата след 2008 г., която много правителства лекуват с фискално стимулиране, извежда отново на преден план идеята за ограничаване на работното време като средство против безработицата, особено след като напомпването на огромни финансови ресурси в икономиката не дава търсения резултат.

Привържениците на тази антикризисна мярка се осланят на идеята, че намаляването на работните часове води до необходимост от наемане на повече служители или поне до по-малко съкращения. Схемата беше успешно приложена например в Германия - с по-късо работно време много предприятия запазиха квалифицираните си работници, предаде bTV.

Икономическото обяснение е, че при фиксирани стойности на производството и производителността на труда, по-късият работен ден води до увеличаване на необходимостта от работна ръка, съответно до понижение на безработицата. Според опонентите обаче производството и производителността нарастват постоянно от десетилетия, а това не е довело до повече безработица. За последните 50 – 60 години брутният вътрешен продукт и производителността в развитите индустриални държави са се повишили четири пъти, при запазване на работното време и увеличаване на населението. В същото време заетостта не е намаляла, както би се очаквало.

Икономистите, които споделят тази позиция смятат, че за по-ниската безработица спомага най-вече ръстът в производството, който води и до повишаване на жизнения стандарт на работниците и служителите. Други експерти обаче са на мнение, че свиването на работните часове няма да доведе до намаляване на „полезното” производство, тъй като голяма част от производственият потенциал днес е свързан със сектори, които не са абсолютно необходими. С други думи повече работа = повече стрес = повече лекарства за стрес.

Почивка vs. Заплата

Основен аргумент срещу намаляването на работните часове е, че то би довело до спад и в доходите, а оттам и в жизнения стандарт на населението. Въпреки че в краткосрочен план това е вярно, немалко икономически изследвания сочат, че почасовото заплащане се увеличава по-бързо в онези сектори, които са съкратили работното време. Показателно е и сравнението между САЩ и Западна Европа – често европейците получават по-високи реални доходи, а разполагат с в повече свободно време от своите „колеги” отвъд океана. Доходите на китайците също нарастват трайно, въпреки съкратеното през последните две десетилетия работно време.

Според някои икономисти работниците са поставени пред дилемата дали да оберат плодовете на повишената производителност на своя труд във вид на повече свободно време или чрез по-голямо потребление. Факт е че консумацията е по-висока в онези развити държави, където времето, прекарано на работното място е повече.

Основна пречка пред намаляването на работното време изглежда е самата държавна политика. Решението на много правителства да се борят с кризата чрез т.нар. пакети за стимулиране на икономиката подкопава тази възможност за намаляване на безработицата. Просто бюджетите се нуждаят от повече приходи, за да финансират оздравителните си програми – приходи, които идват основно от данъци. И както се досещаме по-лесно се облага потреблението, отколкото свободното време.