Известната футболна фенка Ангела Меркел може да не присъства на европейското първенство по футбол през тази година. Още няколко европейски политици решиха да бойкотират Украйна заради действията на страната срещу бившия премиер Юлия Тимошенко. Това не е първи случай, когато скандалите в сферата на политиката се пренасят в спорта. Forbes припомня най-известните бойкоти на спортни събития, които неведнъж са решавали резултата повече, отколкото играта:

VII летни Олимпийски игри (1920 г., Антверпен)

Тази Олимпиада може да се смята за първи пример за политически украсено спортно събитие. С официално решение на МОК на Игрите не са поканени Германия и нейните съюзници в Първата световна война, както и създаващата се Съветска Русия ( РСФСР).

VIII летни Олимпийски игри (1924 г., Париж)

На тези игри съветските власти правят своята ответна стъпка, отказвайки участие. Макар МОК да изпраща официална покана на Москва чрез Френския работнически спортно-гимнастически съюз, съветската страна решава, че сътрудничеството с Комитета чрез посредници е неприемливо.

I световно първенство по футбол (1930 г., Уругвай)

Изборът на Уругвай за страна, в която ще се проведе първото световно първенство по футбол, е обоснован със съвпадането със 100 години от независимостта й. Много европейски страни се чувстват обидени, смятайки, че футболът е игра на Стария континент, а други смятат пътуването до Южна Америка за прекалено скъпо, за да си струва. Така в първенството се включват едва четири европейски отбора- на Франция, Белгия, Румъния и Югославия. Победител става отборът на Уругвай

II световно първенство по футбол (1934 год., Италия)

Четири години по-късно Южна Америка отвръща на европейския бойкот. Уругвай, подкрепен от Парагвай и Боливия, отказват участие. Смята се, че това направило победата по-лесна за италианците.

XVI летни Олимпийски игри (1956 год., Мелбърн)

По това време се съчетават цели три политически бойкоти. Първо Египет, подкрепян от Ирак, Камбоджа и Ливан, отказва участие заради Суецката криза.

Холандия, Испания и Швейцария отказват участие като знак на протест срещу въвеждането на съветски войски в Унгария, а самите унгарски спортисти пристигат не с официалното знаме на страната си, а с унгарския флаг от 1918 г.

Накрая Китай бойкотира Игрите заради поканата към непризнатата от него страна Тайван.

I европейско първенство по футбол (1960 год., Франция)

Първото европейско първенство по футбол също започва с политически скандал. По лично разпореждане на испанския диктатор Франциско Франко, националният отбор на страната отказва да се изправи срещу отбора на СССР на четвъртфиналите. Участието на испанците е анулирано, а руснаците стават шампион, след като побеждават Югославия.

IX световно първенство по футбол(1970 год., Мексико)

Световното първенство от 1970 г. става повод за истински военен конфликт, известен като Футболната война и Войната от 100 часа. Военните действия се развиват между Хондурас и Салвадор, които и без това са в напрегнати отношения. След като хондураския отбор губи два от три мача в квалификациите за световното първенство, като единият път срещу Салвадор, националното хондураско радио отправя апел за прогонване на салвадорските селяни от хондураска територия. Като отговор в Салвадор се провеждат масови антихондураски демонстрации. Следват инциденти, което завършват с навлизане на салвадорската армия в хондураска територия. Все пак отборът на Салвадор е допуснат на Световното, където се класира последен.

X световно първенство по футбол (1974 год., ФРГ)

След септемврийския преврат в Чили, организиран от Аугусто Пиночет, отборът на Съветския съюз отказва да пристигне на мач в Сантяго. Това се приема за техническо поражение на отбора с 0:3.

XXI летни Олимпийски игри (1976 год., Монреал)

Олимпиадата в Монреал е бойкотирана от 26 африкански страни, начело с Конго и Танзания, като причина за това решение става мач по ръгби между Нова Зеландия и ЮАР. Проблемът е, че по това време юарският режим на апартейда е под действието на международни санкции и участието на страната не се допуска от МОК. Почти всички африкански страни, с изключение на Сенегал и Кот д'Ивоар, изтеглят отборите си, които вече са в Канада и тренират. Към бойкотиращите се присъединяват отборите на Ирак и Гаяна.

XXII летни Олимпийски игри (1980 год., Москва)

Най-известният олимпийски бойкот, в който се включват над 50 държави. Тези от тях, които все пак участват, пристигат, носейки олимпийското знаме вместо националния си флаг, а при връчването на медалите вместо химните на съответните страни звучи олимпийския химн.

Забележително е още, че в края на Игрите руснаците отказват да издигнат знамето на следващата страна домакин, която е САЩ и също е бойкотирала Олимпиадата. Вместо това те вдигат флага на Лос Анджелис- града домакин.

XXIII летни Олимпийски игри (1984 год., Лос Анджелис)

Както може да се очаква следващата Олимпиада е бойкотирана от всички страни от социалистическия лагер. Официалната причина е „недостатъчните гаранции за сигурността на спортистите на СССР и страните от Варшавския договор“. Все пак Китай, Югославия и Румъния решават да пуснат спортистите си.

IX европейско първенство по футбол (1992 год., Швеция)

Политическите трансформации и военни конфликти през 90-те години на Балканите стават причина за изгонването на Югославия на първенството. Шампионатът вече е започнал, когато международните санкции влизат в сила, а отборът на Югославия вече е достигнал четвърфиналите. Той обаче е принуден да напусне, отстъпвайки мястото си на следващия по резултат- Дания, която става европейски шампион.