Лидерът на дясноцентристската партия „Нова демокрация” Антонис Самарас върна на президента на Гърция Каролос Папуляс мандата за формиране на правителство на страната, тъй като не е успял да създаде коалиция, съобщава РИА Новости, позовавайки се на гръцка държавна телевизия. „Нова демокрация” победи на изборите в неделя, като събра по-малко от 19% от гласовете, но получавайки 108 места в 300-местния парламент.

Мандатът трябва да се предаде на Алексик Ципрас – лидера на втората по брой места в парламента партия, ляворадикалната СИРИЗА.Лидерът на крайнолевите ще има три дни, за да се опита да състави правителство. 38-годишният политик вече обеща да събере ляв кабинет, който ще отхвърли мерките за бюджетни съкращения и сделката с международните кредитори.

Анализатори обаче смятат, че опитът му да изпълни мандата ще се провали, тъй като няма да получи мнозинство. Ако той не успее, мандатът ще получи третата по големина партия в новия парламент - социалистите от ПАСОК. В случай, че и те не успеят, президентът на страната ще трябва да насрочи нови избори през лятото.

Гърция затъва още по-дълбоко в политическото и финансово тресавище . Резултатите от неделните избори повдигнаха нови тревожни въпроси относно способността на Гърция да остане в еврозоната и да запази своята платежоспособност. А политическата безизходица може да доведе до нови предсрочни избори след месец, пише вестник „Ивнинг стандарт”, цитиран от Фокус.

Резултатите са ясно послание срещу строгите бюджетни икономии. По-малките партии, които отхвърлиха драконовите условия в гръцките спасителни планове, получиха огромна подкрепа, с което се увеличава вероятността те да извадят страната от еврозоната, коментира изданието.

Какъв ефект може да има политическата криза в Гърция върху България?

В ситуация на по-голяма несигурност страдат тези, които не се ползват с много дълбоко доверие и това е непосредственият ефект за България от изборите в Гърция. Това каза за агенция „Фокус” Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в „Индъстри Уоч”. Ние сме от по-рисковите страни, в ситуация на повишен риск, всички бягат от риска.

Ако България иска да емитира еврооблигации и точно преди това в Гърция има конфликт, разпад на институции, фалити на банки и т.н. това ще е доста трудно за българското финансово министерство. По-непосредственият ефект, разбира се, е, че това, което се случва с еврозоната и икономиките там, по някакъв начин рефлектира на цялата българска икономика. Ние сме много отворени както заради привличането на инвеститори, така и заради това, че голяма част от инвеститорите идват, за да правят бизнес, който е интегриран в европейската икономика, каза той.

Според Лъчезар Богданов, няма да има съществена промяна в еврозоната след изборите в Гърция и във Франция.

В Европа се е стигнало до периода, в който няма алтернатива – няма кой да даде пари на заем, за да бъдат похарчени за някакви грандиозни социални дейности, вдигане на доходи, наемане на хора и т.н. Ако се случи, много бързо ще се стигне до икономически конфликт, видима криза, която ще предизвика сътресение и от там – промяна. Всяка подобна инициатива много бързо ще бъде наказана и смятам, че голяма част от предизборните обещания ще си останат такива, каза той.

Един от сериозните рискови фактори за България след изборите в Гърция е по линия на пазарите. Това каза Десислава Николова, главен икономист от Института за пазарна икономика. Тя напомни, че в рамките на следващия месец финансовото министерство планира емисия еврооблигации, която в момента се подготвя.

Ако ситуацията в Гърция отиде към политически хаос и не е възможно да се сформира правителство, това неминуемо ще повлияе на международния пазар. Той би могъл да се свие, да бъде много по-консервативен и да изисква много по-висока цена, включително и за България. В краткосрочен план това е най-големият риск, каза тя.

По думите й - пазарът у нас няма способност да поеме такава емисия от държавни ценни книжа, а са необходими около 3 млрд. лева за следващите месеци предвид заложения дефицит за тази година и плащанията по дълга за следващата година.

При всички положения ще трябва да намерим някаква част навън и ще бъдем принудени да вземем този заем на каквато и да е цена. Последиците от един лош заем са по-високи разходи за обслужване на този заем за бюджета за сметка на по-ниски разходи за други продуктивни дейности, каза тя. Няма как този повишен политически риск да не ни повлияе по отношение на това, което би могло да се случи.

Десислава Николова каза, че при завой в ляво Франция би могла единствено да влоши фискалната си ситуация.

В Гърция проблемът е едно широко правителство, дори да се сформира, дали ще може да изпълнява сериозната програма за рестриктивни мерки. Колкото е по-широко едно правителство, толкова по-трудно се постига консенсус особено по такива болезнени въпроси като рязане на разходи, на заплати, ограничения и т.н. Ще има и един повишен риск във всеки един момент това правителство да се разпадне, каза тя.