Дискусията за задължителните имуществени застраховки и катастрофичния пул трябва да се води с потребителите. Около това мнение се обединиха участниците в застрахователния панел на форума „Шумът на парите“, организиран от Profit.bg.

Ние като застрахователи няма много какво да кажем за задължителната застраховка, нито да я наложим. Единствено може да се каже, че ако в даден обществения интерес изиска такава застраховка, ние можем да отгворим на този обществен интерес. Това бе мнението на Коста Чолаков, изпълнителен директор на Интерамерикан България, който направи и уточнението, че катастрофичен пул не значи непременно задължителна застраховка и обратно – задължителното застраховане не изисква непременно пул.

Налагането на нова задължителна застраховка няма да реши проблема, понеже това няма да бъде осъзната потребност у хората, заяви Николай Генчев, главен изпълнителен директор и председател на управителтния съвет на Уника. Човек първо трябва да има някакъв риск, който да осъзнае и да иска да го покрие с някаква застраховка. Тогава с готовност си купува полица, плаща си премията и знае за какво сатва дума. Ако просто се наложи нещо като задължително, отново ще се получат изкривени очаквания. Поредното данъкоообразно събиране на пари, тоталното неразбиране на това какво е всъщност покритието и т. н., каза Генчев.

Застрахователите имат големи резерви и по отношение на необитаемите къщи и незаконните постройки, когато става въпрос за задължителни застраховки.

Представете си до какви аномалии ще се стигне при необитаемите имоти, чийто наследници са неплатежоспособни, каза Здравко Шушков, заместник-изпълнителен директор на ДЗИ.

Незаконните постростройки пък въобще не стават за застраховане. Много от тях имат твърде висок риск, допълни Цветанка Крумова, изпълнителен директор и член на управителния съвет на Армеец.

Не знам друга страна в Европа, където да има задължителен елемент, заяви Стефан Софиянски, изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Лев Инс. В Румъния действа катастрофичен пул, но след последните изменения в закона застраховката всъщност не е задължителна. Ако броим Турция, то там застраховакта е задължителна, но въпреки това има само 30% проникване.

Въпросът всъщност е кой може да се справи и да понесе загубата, ако се случи голямо катастрофично събитие, според Крумова. Държавата може и да успее да се справи, но загубите в крайна сметка ще се отнесът към всички нас – сегашното и бъдещите поколения. При застрахователите пък има риск от фалит, а цената може да се окаже непоносимо висока. Крумова даде пример с Япония, където застраховки са покрили само 35 млрд. долара от общо 210 млрд. долара икономически загуби от катастрофалното земетресение и цунами през миналата година. Там държавата ще се наложи да покрива щети, не защото японците нямат застрахователна култура и проникването е ниско. Напротив, проникването е високо, но хората масово не си купуват покритието за земетресение и цунами защото то е много скъпо, заради високия риск.

Според Крумова трябва обстойно да се разгледат различните модели, за да се прецени кой е най-добрият вариант за България. Като добри примери тя посочи схемата в Испания, както и във Франция, където моделът е на солидарен принцип и е базиран на публично-частно партньорство между държавата, презастраховател, който е гарантиран от държавата и частните застрахователни дружества.

Сегашният вариант обаче е най-лошият, по думите на Стоян Проданов, изпълнителен директор и заместни-председател на съвета на директорите на Бул Инс. В момента хем държавата не разполага с достатъчно фондове, за да покрие загубите от евентуално голямо земетресение, хем застрахователното покритие е твърде ниско – оклоо 7-8, най-много 10%, отбеляза Проданов.

И най-важното е държавата да насърчава хората да сключват застраховки и без да има задължителен елемент, защото в момента е точно обратното, каза Софиянски. Държавата дава лош пример, защото когато човек пострада от катастрофичен риск, ако има застраховка – държавата го праща при застрахователя, а ако няма – тя просто му плаща щетите. Това убива инициативата, категоричен бе Софиянски.