От гледна точка на САЩ европейската дългова криза изглежда като черна комедия, водена от регионалните стереотипи: англосаксонците с желязна ръка, лекомислените средиземноморци и високомерните брюкселски бюрократи. По-отблизо нещата обаче изобщо не изглеждат смешни, коментира Джон Касиди за сп. Fortune. По думите на Марвин Кинг, гуверньор на Банката на Англия, Европа „се разкъсва сама без очевидно решение“.

В очакване на вторите гръцки парламентрани избори на 17 юни е трудно да се правят прогнози. Много коментатори виждат гръцкото излизане от еврозоната като начало на разпад. В Брюксел някои европейски ветерани смятат обратното. Те казват, че след като Гърция, която винаги е гледана като проблемно дете, излезе, Съюзът ще се сближи и ще продължи напред. Но за да се случи това, континентът трябва да намери начин да поднови ръста на икономиката.

Мерките за бюджетни съкращения се провалиха повсеместно. Извън Германия континентът е затънал в рецесия. В опитите да балансират бюджетите си много страни попаднаха в порочен кръг. Когато правителствените разходи се орязват, търсенето пада, фирмите съкращават още персонал, безработицата расте, данъчните приходи падат и дефицитът остава висок.

Много икономисти предлагат отхвърляне на еврото, което ще позволи на страни като Ирландия и Португалия, дори Италия и Испания, да обезценят валутите си, което би направило износа им по-конкурентоспособен. Но такава раздяла би довела до финансов хаос. Ще има банкова криза, срив на пазарите, политическа нестабилност и вероятно нова глобална рецесия.

По-малко драматична опция биха били европейски фискални стимули с разходи, насочени към периферните страни. Франсоа Оланд, новият френски президент, подкрепя тази идея, а Ангела Меркел вече започва да поддава в тази посока. Но дали такава програма би била с временен ефект? За да се върне Европа в правия път, трябва да се справи с планината от дълг.

Дългът остава основата на проблема на Стария континент. Ако вторият спасителен пакет за Гърция беше проработил според планираното, страната щеше да се окаже с дълг към БВП от 160% и лихвите по него щяха да изсмукват едно от пет евро, влезли в хазната, за неопределен период от време. Ирландия, която изпълни всички искания на кредиторите, е в същото положение. Не е учудващо, че гласоподавателите се умориха от съкращенията.

Ако германците не одобрят опрощаване на дълговете, друго решение трябва да бъде намерено. Очевидното такова е печатането на пари и инфлационно обезценяване на част от лошия дълг. ЕЦБ вече отпусна 1 трлн. евро на банките в Европа, като избегна катаклизъм в началото на годината. Сега Марио Драги ще трябва да залее Европа с пари, когато Гърция излезе от еврото, за да спре разрастването на кризата. Той може да копира ФЕД, като купува държавни облигации или да поднови програмата за кредитиране на банките. Също може да отпусне кредити до спасителните европейски фондове, които да ги използват за преструктуриране на дълговете.

Такива политики, ако се спазват, ще доведат в крайна сметка до поевтиняване на еврото и ръст на инфлацията, което ще е най-добрият вариант.

Историята показва, че инфлацията, а не строгите икономии, е най-добрият начин за справяне с планината от дългове.