Днес в една от водещите новинарски агенции на България излезе заглавието: „В 2/3 от страните в Европа застраховането на имотите е задължително“. В статията по-долу обаче пише, че „...в Европа има две-три държави, където застраховането на имотите е задължително“ (всъщност ние знаем само за Турция).

Нелепа грешка, ще каже някой. Материалът всъщност е препечатан от водеща национална телевизия, но с друго – грешно заглавие, и вместо 2-3, станало 2/3. Запетаята човек убива, както се казва.

Четем по-нататък обаче и виждаме, че почти не се прави разлика между катастрофичен пул, всевъзможни други схеми за застраховане срещу бедствия и задължителна застраховка. Това вече е натрапчиво дежа вю в последните две седмици.

Тръгваме от една наглед смешна грешка, за да кажем следното: ако сте човек, на когото не е ясна тая работа със задължителните застраховки, пулове, самоучастия, покрития, премии, суми и пр., то след земетресението най-вероятно сте тотално дезинформиран.

Вече близо две седмици сме в едно отприщено от земетресението медийно торнадо, в което ви удря ту изтървана реплика на министър, ту шокиращо заглавие, ту експертно мнение, ту интервю и всичките те генерират последващо стълпотворение от коментари, препечатвания и пр.

Ще посочим още две заглавия, само от днес: „Задължителна застраховка - 240 лв. за жилище за 100 000 лв.“ и „Застраховка срещу бедствие не включва земетресение“.

Горката неграмотна застрахователна култура на българина след това май ще се озове в дом за ментално разстроени. Горкото българско застраховане, на което всичко му е наред, освен липсата на тази пуста култура.

Тук е моментът да обявим резултатите от анкета на Insruance.bg. На въпроса „Кой е виновен за ниската застрахователна култура у нас?“, получихме 384 отговора.

27.08% от участниците обвиниха самите хора, за 18.49% виновна е държавата, 17.71% намират за отговорни застрахователите и посредниците, а според 29.69% виновни са всички. Има и едни 7.03%, за които всичко се корени в историята.

Медиите липсват като вариант, което си е пропуск, но можете да бъдете убедени, че биха събрали най-много гласове. Освен това, като посредник, имат дял във вината на държавата и бизнеса.

Ето това е една класическа колективна безотговорност. Всеки от въпросните субекти е изпаднал в неадекватност спрямо проблема и нито успява да намали собствената си вина (понякога дори не я открива или пък я отрича), нито се опитва да преодолее спънките, поставени от другите, или пък да им помогне да се поправят. Защото вглеждайки се надълбоко, ще открием само скачени съдове, порочни кръгове и нарушени връзки, особено в комуникацията.

Прескачаме историята, с която единствено можем да се съобразяваме. Само ще кажем, че ако намираме всички вини в нея, е твърде възможно и след сто години да сме във все същия гьол.

Сега започваме де си представяме едно общество от индивиди, които рационално и целенасочено набавят и анализират информация в името на собственото си благо. Да, много сме далеч от този идеал. Дори леко да само да започнем да селектираме източниците на информация, медиите скоро ще завишат стандартите си, застрахователите ще забравят за доста от некоректните практики, а управниците може би ще започнат да работят с повече внимание към резултатите, отколкото към дейността. Ясно, българите са жертва на собственото си невежество, затова се случват наводнения и затова при земетресение може да се окажат на улицата.

Вместо да смятаме, че държавата винаги ни е длъжна, може би някой ден ще осъзнаем най-малкото, че тези пари пак идват от всички нас и може би е по-безопасно да се изнесе рискът извън страната чрез презастраховане.

Нима обаче сме чак толкова по-зле от другите европейски страни? Потребителите в Европа и Америка купуват масово безполезни стоки, потребяват инертно услуги и се хранят безогледно и зад всичкото това стои от една страна невежеството, а от друга – една сериозна маркетингова машина.

Маркетинговата немощ и PR неадекватност на застрахователния бранш обаче е видима за всички, освен за самите застрахователи и посредници. Оплаквайки се от масовото невежеството, те доста добре го използват чрез некоректните си практики. Да ни убедят, че нещо полезно е полезно обаче – не могат. Историята не веднъж е доказала, че маркетингът може да променя и доста по-дълбоко вкоренени нагласи от нашата склонност към етатизъм. Нали нямате нужда от примери?

Събра ли се някоя от застрахователните и посреднически асоциации да обсъдят как да комуникират имущественото застраховане, при положение, че цунамито на медийния интерес ще ги залее. Организираха ли някакво събитие, с което просто и ясно да обяснят кое какво е и какви са настроенията в сектора. Вместо да се възползват от тази огромна възможност, те пак тръгнаха поотделно да се изявяват в медиите, където стават жертва на перефразиранията и ваденето от контекста. Някой там знае ли нещо за навременност на PR-а? А за адекватна реакция при грешки в медиите? Жокер - просто позвънете и се дръжте любезно.

Като не вадят позитиви застрахователите, ситуацията ще осребрят политиците. За популизма по време на кризи е писано много. И грам склонност към популизъм да нямаше, то би било политическо самоубийство да откажеш помощ при положение, че застраховки тъй или иначе няма. Защо да загубиш, вместо да спечелиш? Подходът и отделните детайли в действията на управляващите не са нито далновидни, нито елегантни. Нима не може да се извлекат съответните дивиденти, без да подриваш и без това слабите устои на застраховането, а след това да говориш за важността му.

Комисията за финансов надзор започна „Седмица на потребителя“, чиято организация май не е повлияна от злободневните страсти. Страничният наблюдател си задава въпроса дали експертите там не трябва просто да работят с академичните ръководства по обучителните програми, вместо да събират по няколко студенти и да им показват презентации. А защо не и да се включат по-активно в медиите, щом веднъж са припознали ролята си за финансовата култура. Знаем какво ще кажат – че са разработили стратегия и че правят повече от всякога. Но и на тях ще обърнем внимание, че комуникацията е по-ефективна, когато е злободневна. Ето сега говорим за имуществени застраховки и катастрофичен пул повече от всякога.

И така, нито бизнесът, нито държавата селектират, коригират или поощряват коректните медии. Те пък доста редовно показват, че държат повече на рейтинга и посещаемостта, отколкото на етичните правила или някакви си там стандарти. Хората в редакциите намаляват, а публикациите се увеличават и стават все по-бързи. Тогава не е чудно, че и на доскоро прилежни репортери им се случва да станат за посмешище. Собствениците на медии обаче просто си гледат бизнеса и подобно на всички останали – не го гледат от птичи поглед.

Изводът от всичко това е познат – преди да се оплакваш от другите, постарай се самият ти. В противен случай за всеки страничен ще остане впечатлението, че гьолът, в който се намираш, всъщност те устройва.