Добри новини от Гърция: страната няма да бъде принудена да излезе от Еврозоната (поне засега), а крахът й се отлага и най-вероятно заменя с продължителна агония, политическо напрежение, а защо не и по-нататъшни размирици.

Лошите новини за инвеститорите обаче не спират. Изборите в Гърция не са достатъчни и никога не се е смятало, че ще бъдат, за решаването на дълговите проблеми на Еврозоната, спрямо които все още липсва единна политика.

Всичко това се видя днес на валутните и фондовите пазари. Вследствие на първоначалната еуфория еврото и индексите стартираха значително нагоре, но впоследствие върнаха голяма част от спечеленото и единната валута се търгува почти при нивата си, при които приключи в петък.

Гръцките избори са вече факт, а инвеститорите се връщат към старите реалности – изключително дълбока банкова криза в Испания, високи лихви по дълга на страната, които застрашително се приближават към нива, които могат да я вкарат в несъстоятелност.

Все по-недостижими изглеждат поставените бюджетни цели от испанското правителство.

В същото време нещата не изглеждат розови и за Италия. И тук лихвите по дълга са на изключително високи нива, макар и все още да не са достигнали до заплашителните стойности на Испания.

Едно обаче е сигурно, кризата все още има накъде да се разраства, и то в посока към Италия.

А големият проблем е – европейските лидери все още не са стигнали до единна позиция по отношение на това как най-ефективно да се борят срещу нея.

Германската икономика, най-голямата в Европа, и нейните лидери имат малко по-различна визия за борбата срещу кризата. Това се предопределя от факта, че немската икономика остава в периферията, а немците не са склонни (най-вероятно защото не преценяват реално какви биха били последствията от задълбочаването на кризата) за по-агресивни мерки.

Тази нерешителност и политическа разграниченост внасят допълнителна несигурност на пазара и сред инвеститорите относно възможностите за спиране на разрастването и задълбочаването на кризата. А както всички знаем, несигурността е най-големият враг на финансовите пазари.

В крайна сметка може да се обобщи следното:

Ако европейските лидери не постигнат спешно единна политика за борба с кризата, различна от тази до момента (за борба с последствията и единични мерки и действия, които са закъснели, а не предшестващи) и не се убеди пазара за наличието на достатъчна политическа воля за справяне със ситуацията, то европейското високомерие най-вероятно ще се накаже от втора криза тип Lehman Brothers.

А последствията ще са за европейските нации и техните жители и ще се изразяват в загуба на благосъстояние и дълги десетилетия на възстановяване на изгубеното.