Уолстрийт джърнъл: Разходка по българското Черноморие
В сърцето на Ирина Крилова винаги е имало място за българското Черноморие. През 1995 г., след препоръка на свои приятели, тя купува двустаен апартамент в луксозен комплекс, намиращ се в историческия южен български курорт Созопол, за 90 хиляди евро.
"България има не само хубава природа, но и фантастичен климат", сподели 47-годишната бизнесдама, която управлява московска компания за техническа поддръжка на конференции. "Времето е идеално за 79-годишната ми майка, която страда от болест на сърцето и има високо кръвно налягане". Всъщност, подобно на голяма част от сънародниците си, рускинята притежава собствено жилище в близост до морето. "Имам голямо семейство. Първо идвам аз, после брат ми със съпругата му, а накрая 28-годишния ми син и 2-годишната ми внучка с майка си", отбеляза тя.
Г-жа Крилова дори използва апартамента през зимата, когато температурите варират от 12 до 15 градуса по Целзий, но въпреки това са далеч над руските минусови студове. "Аурата на това място ме зарежда със сила", твърди тя. Руските купувачи като г-жа Крилова допринесоха за промяната на българския пазар на имоти, изтъква в коментар "Уолстрийт джърнъл", съобщава БГНЕС.
"Днес руснаците са близо 95% от клиентите. Останалите 5% са ирландци, британци, скандинавци и румънци", обясни Яни Стоименов – изпълнителен директор на Вижън Уан – консултантска фирма от София. "За сравнение преди година 60% от инвестициите идваха от Великобритания и Ирландия".
Промяната в тенденциите се дължи на две неща. Най-вече по-строгото кредитиране у дома и отслабналата позиция на паунда. Както и облекчаването на визовия режим за руснаци, което позволи на голяма част от средната класа с покупателна способност да летува в България.
"Руснаците се интересуват от България, която има далеч по-мек климат. Страната е туристическа дестинация на вече две или три поколения руснаци. Отсъствието на лингвистична бариера също спомага извънредно много", заяви Страхил Иванов – собственик на Явлена – водеща агенция за недвижими имоти в България, която има 19 офиса в страната и редица представители в Русия.
Българският пазар на жилища за отдих буквално излетя през 2007 г., преди членството на страната в Европейския съюз. Из прогнилите рибарски селища, комунистически курорти и планински градчета като Банско, Пампорово и Боровец изникнаха нови сгради, които върнаха към живота полузаспалите местни граждани. Във вътрешността на страната редица населени места, предимно села, започнаха да привличат тези, които търсят тишина, мир и спокойствие. Мнозина, които не можеха да си позволят собствен дом у дома, имаха възможността да си закупят гигантска къщурка там.
Мечтаейки за огромна възвращаемост на инвестициите, един куп чужденци започнаха да купуват на евтино с мисълта да продават имотите няколко години по-късно. Но тогава се появи икономическата криза. В резултат българският пазар на недвижими имоти, останал с изобилие от жилища, внезапно замря. "Тези бяха спекулативни купувачи и кризата им изигра лоша шега", припомни си г-н Иванов.
Въпреки това, черноморските градове като Варна, Созопол и Слънчев бряг продължават да са най-търсени. "За жилище на първа линия (край морето) е рядкост да намерите нещо под 1000 евро на квадратен метър", обясни той. Но по-малко от километър навътре цените падат драстично – до под 450 евро за квадрат. "През последните пет години цените се понижиха със средно 50% в цялата страна. Пикът на пазара бе през 2007 и приключи през септември 2008 г., когато се сблъскахме с кризата", посочи Иванов.
В луксозните постройки като "Санта Марина Холидей Вилидж" цените през 2006 г. варирали около 1450 евро на кв. м.. Считаният от мнозина експерти за каймак на българския пазар, комплексът "Санта Марина" предлага от 1200 до 1500 апартамента, басейни, ресторанти, СПА и фитнес центрове, фризьорски салон, минимаркет, фото студио и кът за сладоледени изделия.
За да се справят с трудностите, местните позволили на купувачите да финансират придобивките си през двугодишен период и им предложили отстъпки, ако предплатят. "Мислехме какво е необходимо да се направи", обясни Маню Моравенов – председател и изпълнителен директор на фирма за недвижими имоти. "Нашата цел не бе само да продаваме. Опитвахме се да поддържаме нещата, за да бъдат клиентите ни щастливи тук. Предлагахме им социален и културен живот".
Най-общо чуждестранните клиенти, пожънали успех в България, са тези, които успели да закупят имоти за дълъг период от време. Джени и Фил Хънибол от Колчестър, Англия, похарчили 8 хиляди паунда през 2008 за тристайна къщичка в село Раздел, край границата с Турция. "Винаги сме искали да си купим къща във Франция, но се наканихме твърде късно и цените скочиха нависоко. Един ден видяхме телевизионна реклама за България. В нея показаха как можеш да си купиш жилище за много малко пари", припомни си г-жа Хънибол – 45-годишна продавачка в аптека. "Предвид начина, по който се развиват нещата във Великобритания, където пенсиите ни просто изчезват в нищото, нашият дом за възрастни ще бъде тази къщичка. Разходите за живот тук са това, което ни привлече", обясни още тя.
Двойката, която никога не била стъпвала в България, се свързала с агент на недвижими имоти и решила да посети страната през изминалия ноември. "Беше студен, мрачен ден и ни говореха с намръщен тон. Помислихме си: "Боже, какво направихме", но тогава видяхме нашата къща. Имаше магарешка тор в мазето и само външна тоалетна. Но гледката и мястото бяха невероятни".
През идните месеци семейство Хънибол, чиито дъщери са на 10 и 24 години, похарчили още 25 хиляди паунда за ремонт на имота. "Но когато направихме това, което искахме – три спални, баня и тоалетна на втория етаж, кухня, открита дневна и още една тоалетна, нещата изглеждаха по съвсем различен начин". Г-жа Мънибол, освен това обясни, че искали да запазят вида на постройката възможно най-селски. "Съседът ми все още държи животните си в плевнята край оградата. Българите са чудесни, толкова приятелски настроени. Не мога да се сетя за по-приветливи хора. Съседите ни дават от своите домати и краставици", сподели още тя.
Но процесът не минал никак гладко. "Имахме много пречки и научихме още толкова от грешките си", припомниха си семейство Хънибол, които дали огромна част от парите си на агента. "Никога не съм имала живота, който България ми предложи. Бяхме толкова стресирани в Англия. А тук просто стоя във вътрешния двор, люлея се на стола си и разпускам. Дори 20-годишната ми дъщеря спря да се тревожи, че не използва фалшивите си мигли, когато излиза навън".