Обикновеният инвеститор най-вероятно никога не е чувал името Джон Богъл, който е основател на групата Vanguard Group и създател на първия индексен фонд. Основаната от него компания управлява активи в размер на 1.7 трилиона долара към днешна дата.

Дори и след принудителното си пенсиониране на 70-годишна възраст, той остава един от най-върлите критици на взаимните фондове заради значителните такси, които те събират от своите акционери.

Високите комисиони и липса на прозрачност при взаимните фондове, както и огромният брой сделки, които те правят, натоварвайки допълнително акционерите, са сред основните критики към взаимните фондове.

Според Богъл това да се опитваш да биеш пазара посредством индивидуален подбор на акции в правилен момент, е математически невъзможно. Всеки се опитва да бие пазара, но всички заедно са пазара. Така един вид се получава, че всеки се опитва да надхитри себе си според Богъл.

Богъл е създал индексните фондове в усилието да премахне многото променливи, свързани с подбор на индивидуални акции. Според него индексните фондове са тук, за да елиминират рисковете от подбора на индивидуални компании, пазарните сектори и грешките на мениджърите. Така остава само пазарният риск.

Дори и подборът на индексен фонд обаче е свързано с променливи, като подборът на неправилен фонд може да има същите негативни ефекти, както подборът на индивидуални компании. Ако инвеститорите планират да направят портфейл от индексни фондове, то те трябва да търсят такива с високо качество.

Ето и някои съвети как да се подбират индексни фондове, дадени от специалистите от Investopedia.com.

1. Ниски разходи

Въпреки че до голяма степен тези фондове са създадени, за да пестят значителните разходи на инвеститорите за такси и комисиони, разлика в комисионните има дори и при тях.

Те могат да варират от 0.05% при някои фондове на Vanguard до 0.5% от инвестираната сума за други фондове от същата група.

И макар входните такси да не бива да се приемат като критерий за избор на фонд, то е добре инвеститорите да подбират фондове с ниски комисиони, което да е предпоставка за по-висок доход.

2. Корелация с индекса, върху който са базирани

Какъв би бил смисълът от подобни фондове, ако нямат корелация с пазара и индекса, към който са обвързани. Така например при ръст на широкия индекс S&P 500 с 1% за последните шест месеца, повишение на индексния фонд, базиран върху широкия индикатор от 0.7%, не е особено добро постижение.

Явно високите такси и комисиони в тези фондове влошават значително връзката между доходността му и резултата на индекса. Разбира се, не може да има 100% корелация, но разликата не бива да е толкова голяма. Сравнете корелацията между представянето на базовия индекс и индексния фонд за един по-продължителен период.

3. Не се фокусирайте върху специализирани фондове

Големият брой индексни фондове, които се предлагат, е следствие от голямото разнообразие на активи и пазари, върху които те са базирани. Ако можете да прецените достатъчно добре представянето на тясно специализиран фонд, то най-вероятно нямате нужда от индексен фонд, а можете сами да подберете позициите, които да запълнят портфейла ви.

Подобни фондове изискват задълбочени познания на съответния пазар или актив, върху който са базирани.

Вместо това насочете вниманието си към по-широки индексни фондове, базирани на индекси с голямо разнообразие на секторите в тях.

4. Насочете се към индекс, който е лесно да разберете

Повечето инвеститори имат визия за развитието и посоката на пазара. В тази насока на тях би им било много по-лесно да прогнозират движението на един индекс, който се възприема като барометър, какъвто е широкият S&P 500, Russell 2000, или Nasdaq.

Добре е инвеститорите да се насочват към фондове, базирани върху индекси, които разбират и имат представа за тяхното поведение в различна среда.