Най-големите производители на земеделска продукция в света
Храната, заедно с водата, е основната нужда на човечеството. Това прави земеделието една от най-важните и големи индустрии по света. Производителността е важна не само за търговския баланс на страните, но и осигурява сигурност и здраве за населението им, информира Investopedia.
В тази връзка, тук ще ви представим кои страни произвеждат най-много аграрни продукти, кои изнасят най-много, както и какво се прави за повишаване на добивите.
Водещи производители
Сред основните култури САЩ, Китай, Индия и Русия най-често са сред лидерите. Никой няма се учуди, че Китай е най-големият производител на ориз, но същото така е на върха и при пшеницата, а е номер две при царевицата. Също така източната страна води и при много зеленчуци, като лук и зеле. САЩ пък водят при царевицата и соята, а са трети при пшеницата.
Има и други важни култури, като просото, което е популярно в Африка и Азия, като Индия и Нигерия са водещи производители. Също така ръжта и бобовите изделия не са важни в САЩ, но пък са основни култури в страни като Русия, Германия и Индия.
По-долу са последните данни по култури и държави:
Водещи износители
Китай и Индия попадат в листа на най-големите производители, но поради факта, че имат голямо население, голяма част от продукцията остава за вътрешна употреба. По тази причина списъкът на водещите износители изглежда различно.
Тук трябва да отбележим, че има разлика между обема продукция и високостойностната такава. Холандия е малка страна, но пък осигурява 2/3 от нуждите от цветя и живи растения по света, като е водещ производител и при някои зеленчуци (номер едно при доматите и лютите чушки).
Когато става дума за основните култури, които изхранват света (ориз, царевица, пшеница, боб, леща), страни като САЩ, Германия, Канада, Бразилия и Тайланд, се появяват начело.
Как светът ще произвежда повече?
Всяка страна би искала да увеличи добива на храни, но начините за това варират, според региона и страната.
В региони, като САЩ, Канада и Западна Европа, много малко земи не се използват и инфраструктурата е добре развита. Съответно напояването е разпространено и фермерите използват торове. Това кара много страни и фермери да се обърнат още към генетично модифицирани семена, за да увеличат добилите и да намалят нуждата от използването на хербициди и торове.
Картината е различна в Африка и голяма част от Южна Азия. В тези райони инфраструктурата не е развита и докарването на продукцията до пазарите (или торовете до фермите) може да се окаже трудно. Също така напоителните съоръжения липсват, което допълнително повишава рисковите за фермерите от лошо време.
Въпреки че земеделието отдавна не е водещ работодател в развитите страни, осигуряването на храни е основен проблем за държавите. Както преди няколко години се случи, лошото време и ниските добиви изстреляха цените на храните, което, от своя страна, доведе до безредици и политически сътресения в някои страни.