Кризата в сектора на недвижимите имоти разби много от митовете, свързани с представите ни за пазара и възприятията ни за имотите.

Ето и някои от тях и как те са оборвани от практиката или от специалистите:

1. Инвестицията в недвижимите имоти е най-сигурната, от която не може да се загуби.

Безспорно този мит е разрушен завинаги. След балонизирането в цените на имотите през първата половина на 2008 г. (до голяма степен следствие на схващането, че имотите са най-сигурната инвестиция, носеща постоянен доход под формата на наеми), станахме свидетели на един болезнен и дълъг спад в цените на имотите, отнел над 30% от стойността им при пика.

Вярно е, че стойността на недвижимите имоти има склонност да се понижава с по-бавни темпове, в сравнение с много други финансови активи, за които имаме пряко наблюдение (срива на борсовите индекси с над 90% от пика им). Въпреки това подобна инвестиция би могла да донесе и големи загуби, ако е направена без добро обмисляне.

2. Покупката на собствено жилище е задължително и финансово по-изгодно в дългосрочен план.

Има нещо в българската психология, което кара повечето от нас да поставят покупката на имот на преден план сред приоритетите. Това се доказва и от факта, че България е страната с един от най-високите проценти в ЕС на притежаване на собствени жилища.

При залагане на наем за двустаен апартамент от 200 евро в София и цена на имота от 50 000 евро за подобен, както и 20% самоучастие и кредит при 8% фиксирана лихва, то резултатът от калкулатора, смятащ кое е финансово по-изгодно, е доста интересен.

Оказва се, че при подобни залагания, дори и при очаквания за изпреварващ ръст на нивата от наемите от над един и половина пъти този на цените на имотите (в един оптимистичен вариант, при който имотите поскъпват с 3% годишно през следващите 30 години, а наемите се повишават с 5% годишно), то покупката на имот не е финансово изгодна през следващите 30 години.

3. Можете да уцелите най-подходящия момент.

На практика се получава така, че хората често купуват имоти при пика на цените и ги продават на дъното.

Това е заложено отново в психологията, която ги кара да купуват в моменти, когато е модерно и се тръби по медиите за непрестанния ръст в цените на имотите (нещо, което ги кара да купят само и само да не изтърват общата тенденция), както и да продават при краен песимизъм на пазара, когато кризата ги е изтощила и трудно съумяват да покриват разходите си по ипотечните кредити.

4. Най-евтиното е най-добрата алтернатива.

Купувачите също така трябва да са наясно, че за по-ниските цени, в сравнение с конкурентни имоти, често има някаква причина. Каквато и да е тя, най-вероятно ще се прояви и в бъдеще при евентуална продажба на имота.

Може да се окажете, че плащате средства заради лоша локация, инфраструктура, съседи и много други причини и купувате жилище, което не е пригодено за живеене, изисква много средства за ремонт или просто няма как да излъжите друг да го купи.

Именно този мит караше хората да купуват едностайни имоти по време на пика в сектора. Кризата обаче отрезви пазара и тези имоти от най-скъпи за квадратен метър се оказаха най-евтини в момента, в сравнение с дву- и тристайните, което означава, че са поевтинели в най-голяма степен.

Търсенето им от наемодатели е слабо и неконкурентно, а за живот са изключително непревликателни.

5. Пазарът е еднакъв навсякъде.

Няма такова понятие като еднакво представяне на пазара на имоти в различните градове и локации.

За съжалениеq погрешното приемане на това за реалност направи така, че имотите в някои от по-малките градове, като Русе напримерq почти се изравниха по цени с тези в София и Варна по време на бума. Това пъкq от своя странаq бе последвано от значително по-голям срив в ценитеq в сравнение с гореспоменатите градове. И ако отстъпът в цените на имотите в столицата е около 40% от техния пик, то в Русе той е над 60%.

6. Пазарът е „лош" за всички участници на него.

Имотната криза и спадът в цените се приема за голяма драма. Не трябва да забравяме обаче, че тази криза обикновено е лоша за продавачите на имоти и не чак толкова лоша за купувачите, които имат възможност да придобият имот на по-ниски цени.

Разбира се, настоящата ситуация е малко по-различна и тя се предопределя от съвпадението и наслагването на две кризи - финансова и имотна.

В случая финансовата криза е тази, която е лоша за купувачите, доколкото достъпът до финансиране е със завишени изисквания, а ресурсът относително по-скъп.

7. Всичко което пада, скача впоследствие.

През последните две години непрекъснато чувахме от имотни специалисти, че дъното е достигнато и от тук нататък ще виждаме ръст в цените на имотите. Вместо това обаче това, което наблюдаваме като тенденция през последната година, е забавяне на темпа на понижение в цените и известно стабилизиране, което, само по себе си, също е добра новина.

Добре е хората да разберат, че след силното понижение не е задължително да станем свидетели на поскъпване на имотите, или поне не на значително такова. Вместо това периодът на стабилизиране, ако трайно е настъпил такъв, може да продължи дълго време и много години.

В историята има редица примери за това, като продължилия близо 20 години спад на цените на недвижимите имоти в Япония след експоненциалното им поскъпване от края на 80-те години на миналия век.