Постоянното повишение на цените на основните стоки и горивата е световна тенденция, която се наблюдава заради редица международни фактори – конфликти в регионите на петролните държави, увеличаването на населенията на Китай и Индия, които започват да се хранят и с все повече тестени изделия, вместо основно с ориз.

Факт е и урбанизацията на Китай, при която хората масово напускат селата и спират да произвеждат селскостопанска продукция и се отправят към градовете.

Всичко това създава голямо глобално търсене на храни и други видове стоки, а оттам техните цени, по всички закони на макроикономиката, скачат. Така започна обяснението за растящите цени у нас, поднесено в ефира на bTV от икономистите Владимир Каролев и Емил Хърсев.

Те се обединиха около становището, че страна като България няма как да влияе на тези тенденции, а трябва да се адаптира и възползва от тях.

„Наблюдава се рязко намаляване на износа на Китай – фактор, който ще даде отражение след три месеца. Това означава потенциално повишаване на цените на индустриалните стоки. Това дава възможност за производителите в страни като България. Ние сме производител на най-динамичната стока, тази, която поскъпва най-бързо – храните”, коментира Хърсев.

Той определи като „пружинен ефект” решението на правителството да замрази за три месеца цените на основни хранителни стоки в някои вериги магазини.

„Само за година в основните цени се вижда едно поскъпване от 20%, така че може да има едно задържане, но то е изкуствено. Пазарът ще си реагира и то с още по-голямо поскъпване”, допълни икономистът и подчерта, че само с адаптиране на българската реалност към световните пазари и тенденции може правителството, и в частност земеделското министерство, да гарантира добро развитие на отрасъла.

„Ако цените се задържат, той се потиска. Конкуренцията трябва да се стимулира, защото тя единствена може някак си да задържи цените”, допълни от своя страна и Каролев.

Той засегна и темата с поскъпването на тока с 13% и обясни, че то се е получило именно заради изкуствено потискане на цената на електроенергията в продължение на три години.

„Няколко поредни правителства правят огромната грешка да „защитават” социално слабите. При тези субсидирани цени на ток на дребно обаче, колкото си по-богат, толкова повече те субсидират. Ако се сравни сметката за ток на един бизнесмен с 1000 кв. метра апартамент и тази на една баба с 25 кв. метра в „Люлин”, ще се види, че богаташът е 50 пъти по-субсидиран. Получава се изкуствено задържане на цената на тока по политически причини”, обясни експертът и добави, че очаква до догодина още едно увеличение на електроенергията, защото „зелената добавка” не е изчислена правилно.

Нещата не са обаче толкова черни, колкото изглеждат, успокоиха двамата икономисти.

Всъщност, за три години инфлацията в България е 7.3%, докато на година доходите у нас растат със средно 8 на сто. Т.е последните три години имаме около 25% увеличение на доходите и само 7.3% инфлация (2.6 от които през последната година), посочиха Хърсев и Каролев.