Днес някои от тях са паметници на културата. Други отново са собственост на наследника на фамилията Сакскобургготски – Симеон. Дворците на България привличат хиляди туристи годишно. Ето ги и тях:

Царски дворец


Бившият царски дворец в София се намира в центъра на българската столица на площад „Княз Александър I Батенберг“ № 1. В двореца днес се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.

По време на турското робство сградата е била конак, по време на Освобождението – болница, а след Берлинския договор е определена за княжеска резиденция. Ремонтът й е извършен набързо от руски офицери, но след една година става ясно, че сградата е напълно непригодна за дворец в този си вид и княз Батенберг я напуска, за да може да се извърши основен ремонт и преустройство.

То тече в продължение на години, като по времето на Батенберг е построена представителната част - приземен административен етаж, бални зали и сервизен трети етаж. По времето на Фердинанд е доизградена новата, североизточната част на Двореца - за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения, асансьор.

В новата пристройка били разположени още библиотека, учебни салони, стаи за игра и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и две зимни градини.

След отменянето на монархията една от залите на двореца набързо е пригодена за кабинет на министър-председателя Георги Димитров, за което са изкъртени и унищожени всички ламперии, а останалото е боядисано с блажна боя. Оградата е разрушена, а парка му е отворен и оставен на самотек. Дворцовият интериор е обкован с дъски, шперплат и немърливо боядисан с блажна боя.

Дворец „Врана“

Това е дворец с парк в покрайнините на София, където царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си.

Преди Освобождението на България сградата е чифлик на Осман паша. След това е собственост на придворния зъболекар на княз Фердинанд I, от когото владетелят го откупува за 600 златни лева.

Понеже князът е любител орнитолог, той решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. На покрива се събрало цяло ято врани и оттогава имотът остава в историята с името „Врана".

Дворецът включа парк и 2 сгради. Първата е двуетажна ловна хижа, а втората е самият дворец. Най-забележителните стаи в него се намират на третия етаж – три от тях са обзаведени в различни стилове.

Едната е в бароков стил, втората в стил на австрийските императорски дворци и третата в български национален стил. Залата в сградата е подарък от руския император Александър III и цялото й обзавеждане е изработено от карелска бреза от майстори, изпратени специално от Русия.

След абдикацията на цар Фердинанд I дворецът става собственост на цар Борис III, а след неговата смърт - на Симеон II, чиято собственост е и в момента. Дворецът е отворен за посещения, а паркът, който го заобикаля, си заслужава да бъде разгледан. В него могат да се видят над 400 растителни вида.

Дворец „Евксиноград“

Дворецът се намира в Приморския парк на Варна. Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881-1885 г.

Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово - на умалителното име на италиански език на княза, което е Sandro, но впоследствие княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград - Гостоприемния град.

Модерният дворец и градините му са дело на княз Фердинанд I. Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на втория са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала.

Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е дар от Бурбоните. Бравите на вратите за тоалетните също са украсени с герба на цар Фердинанд І.

Избата на двореца е създадена през 1891 г. Тя заема 2 нива под земята и досега произвежда висококачествени евксиноградски бели вина и коняк, сред които и прочутия „евксиняк“. Смята се за една от най-добрите в България.

Други забележителности са оранжериите с над 310 вида растения, царската конюшня „Щала“, както и централният фронтон от покрива на френския замък Сент Клу, който е бил пренесен във вагон на влака „Ориент-експрес“ камък по камък.

Много красив е и паркът към двореца, който по времето на Фердинад е бил обявен за ботаническа градина. Освен редките растителни видове и оранжериите, в него има и езеро с водни лилии и статуя на Нептун.

Дворецът „Баня“

Наричан още "Къщата", дворецът в Баня е лятна вила, построена и използвана от българския цар Борис III и рода му. Тя се намира в град Баня, Област Пловдив. Вилата е построена през 1929 г. в северния край на селото.

Борис III посещава Баня през 1925 г. след неуспешно лечение на ревматизма си в Хисаря. Тогава царят отсяда във вилата на своя приятел фабриканта Велизар Багаров. Царят оценява достойно преимуществата на Карловските бани и решава да построи своя лятна вила в близост до тях.

Построената през 1929 г. царска къща е сред шестте частни имота на царския род Сакскобургготски и единствената частна къща, строена от Борис III. Общата площ на комплекса е 10 дка.

Вилата е построена в духа на българската възрожденска архитектура. Тя има чардак и кепенци на прозорците, характерни за този период. Комплексът има още 2 по-малки сгради, предназначени за гости и прислуга.

Дворец „Царска Бистрица“

Това е ловната хижа на царете Фердинанд I и Борис III. Намира се над курорта Боровец в Рила. Построен е между 1898 и 1914 г. Дворецът е построен в традиционния български възрожденски стил, но в него личат и европейски архитектурни влияния.

През 1898 г. е изградено първото крило на двореца, известно като "Стария дворец". По-късно са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет.

Така при завършването си през 1914 г. се оформил цял комплекс от дворцови сгради и красив парк, през който минава река Бистрица Мусаленска.

В ловната част на Царска Бистрица се съхранява огромна колекция от ловни трофеи, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, но има също трофеи на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете.

Малкият вестибюл, който отделя старата част от дворцовата, е украсен с персийски килим, подарен от шаха на Иран. На ниска масичка пък е поставена огромна гравирана гилза - символ на последния снАряд, изстрелян в Балканската война. Паркът към двореца е особено живописен. В него се намира и собствена електрическа централа с генератор.

Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът й - цар Борис III, е болен от мистериозна болест. Също тук шестгодишният Симеон и деветгодишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.

Дворец „Кричим“

Ловното стопанство е създадено от Фердинанд І. Той е очарован от гората с богата флора и фауна, затова изкупува околни земеделски земи и внася елени и лопатари, с което поставя началото на ловния парк. През 1905 г. е построен ловен павилион. Оформен е и малък парк, който през 1909 г. е разширен с още 27 дка.

Направени са опесъчени алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност. В имението са аклиматизирани мексикански пуйки, разни видове фазани и дори южноамерикански щраус-нанду. Развъждани са и кеклици, яребици, токачки и др.

През 1937 г. е построена нова по-голяма сграда с традиционна архитектура с белези от модернизма, вписваща се в средата с уютна декорация.

Направени са реконструкции в градината, като днес в парка възрастта на част от дърветата достига до 200 години, а няколко летни дъба са на 500 г.

Най-атрактивен си остава обаче дворецът с хол с 18 метра дължина и 8 м широк, постлан с огромен килим. От есента той ще може да бъде видян от всички, защото дворецът ще отвори врати за посетители.

Балчишки дворец

Дворецът не е резиденция на български владетели, а на румънската кралица Мария. Той е построен след Междусъюзническата война, когато териториите около Балчик са били румънско владение.

В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили.

Част от парка е превърнат в научна ботаническа градина. В нея има над 2000 вида растения, може да се види и втората по големина в света колекция от кактуси.

Снимки: Уикипедия