Руският президент Владимир Путин е обезпокоен от промените на газовия пазар. За да може "Газпром" сериозно да ги приеме – шистовата революция и увеличаването на търговията с втечнен газ – се наложи намесата на държавния глава, коментира "Ведомости".

На вчерашното заседание на комисията, отговаряща за Топлинно-енергийния комплекс, Владимир Путин нареди на "Газпром" да анализира пазара и да доложи за принципите на експортната политика. Представител на "Газпром" отказа да коментира президентското поръчение, съобщи БГНЕС.

Самият Путин обясни на какво да се обърне внимание. На първо място, това е шистовият газ: през 2011 г. неговият добив в САЩ достигна 214 млрд. куб.м. (това е 35% от руския добив). "Политиците, експертите, бизнесът заговориха за истинска шистова революция", каза Путин.

През 2010 г., когато добивът на шистов газ в САЩ достигна 138 млрд. куб.м., председателят на УС на "Газпром" Алексей Милер уверяваше, че шистовият газ няма да окаже сериозно влияние върху европейския пазар: при обсъждането на шистовите технологии има много пиар.

Добивът е рентабилен даже при ниски цени на газа: средната себестойност на добива на газ в Северна Америка на "Шел" е 2 долара за 1 милион британски термални единици при средна цена от 3 долара, заяви в интервю за "Ведомости" изпълнителният директор на Royal Dutch Shell Питър Восър.

Газовият бум в САЩ вече се отрази на руските позиции, обясни по време на Петербургския икономически форум вицепрезидентът на ВР в Русия Владимир Дребенцов. Потреблението на газ в Европа намаля с 9.9% през 2011г. не само заради икономическите проблеми, но и заради изтласкването на газа от по-евтините въглища.

Самата Европа започна да добива повече въглища, но най-важното – с 38% нарасна вносът от САЩ, посочва Дребенцов. Американците увеличиха доставките на въглища, благодарение на това, че удовлетворяват сами нуждите си с шистов газ.

Вече се е наложила още една важна тенденция – растежът на търговията с втечнен природен газ (ВПГ), продължи Путин.

По данни на International Gas Union, през 2011 г. Русия е изнесла едва 10.5 милиона тона ВПГ, това е 4.3% от световния износ. "Газпром" изнася ВПГ само от "Сахалин-2", а добивът на газ от Щокмановото находище, от което се планира износа на ВПГ, и пускането в експлоатация на завода за втечнен газ във Владивосток многократно се отлага.

В Азиатско-Тихоокеанския регион расте потреблението на енергия и Русия може да се възползва от това, препоръча Путин. А на европейският не всичко е по мед и масло. "Европейските страни последователно създават общ газов пазар, диверсифицирайки източниците за доставка", констатира президентът.

Европейските потребители преговарят с "Газпром" за отстъпки, а италианската ЕНИ, която получи първа отстъпки през 2009 г., сега възнамерява да преразгледа и ключовия за газовите договори принцип "взимай или плащай".

Цените за Европа предстои да бъдат намалени, призна енергийният министър Александър Новак на конференцията "Газтех-2012" в Лондон. Предлагането на газовия пазар надхвърля търсенето.

През септември Европейската комисия започна антимонополно разследване на дейността на "Газпром" в Централна и Източна Европа, а в началото на октомври задължи всички страни да разкриват условията на двустранните газови договори.

"Газпром" продължава да залага на Европа: през октомври той пусна втората тръба на "Северен поток", увеличавайки неговият капацитет от 27.4 до 55 млрд. куб.м., а също така обяви, че "признава за целесъобразно" строителството на трета и четвърта тръба, една от които може да се насочи към Великобритания. В инвестиционната програма на "Газпром" фигурират разходите за "Южния коридор", руската част от системата "Южен поток".

Теоретично "Газпром" може да се приспособи към част от новите реалности на газовия пазар, които изброи Путин, отбелязва директорът на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин. Но за целта, първо, той трябва да се откаже от "Южен поток" и да промени ценовата си политика в Европа. Но на практика това изглежда нереалистично, прекалено големи ще бъдат загубите, песимист е експертът.

"Газпром" трябва по-активно да се развива азиатското направление. За момента все още не може да се договори с Китай и както и преди остава неяснота какво ще се случи с ценовата политика, разсъждава анализаторът на "Номос-банк" Денис Борисов.

Все още не е късно да се преразгледа стратегията, макар че по-рано трябваше да бъдат отчетени тези предизвикателства. Но най-важното е, че всички тези тенденции най-накрая са признати, заключи Борисов.