Спасяването на Гърция започва да сe превръща във все по-скъпо "удоволствие" за европейците. Пределно ясно е вече, че Атина се нуждае или от още пари и още време, или от ново опрощаване на дълговете. Иначе...

Това вече се е превърнало в нещо като ритуал: официалните говорители отговарят на журналистическите въпроси толкова уклончиво, че не се разбира нищо.

"Налага се да изчакаме края на преговорите", е една от най-често използваните формулировки след поредния кръг преговори межу гръцкото правителство и т. нар. Тройка (ЕС, ЕЦБ, МВФ). Европейските политици не са по-словоохотливи - те уверяват, че не могат да коментират, преди да е огласен заключителният доклад на Тройката.

Което трябваше да се случи в началото на октомври, но ще стане по-скоро в началото на ноември. Междувременно все повече наблюдатели се питат какви са причините за отлагането.

Уж един екип, пък...

Версия първа: преговарящите не могат да се разберат. Докато навън се представят като екип, вътре водят истински битки. Все пак Тройката се състои от представители на три институции с донякъде различни интереси.

Така, например, Международният валутен фонд е доста по-критично настроен към Гърция, тъй като част от членовете му (бързоразвиващите се страни и САЩ) имат резерви спрямо начина, по който Европейският съюз се опитва да се справи с кризата.

МВФ се стреми да не увреди имиджа си на институция, чието призвание е да санира държавните финанси. А ако Тройката допусне грешки в докладите си, това би довело до спад в доверието към институцията.

Втората версия допуска, че забавянето е заради предстоящите избори в САЩ, както казва пред Дойче веле икономистът Юрген Матес. Американското правителство се опасява, че еврокризата и нейните негативни последици за американската икономика могат да струват преизбирането на президента Барак Обама - твърде реалистично, според много от наблюдателите.

Експертите от Тройката предпочитат уклончивите отговори. А времето лети.

Третата версия отрежда водещо място на фактора "финансови пазари". Финансовият бранш наблюдава изнервените ходове в преговорите между Тройката и Атина с нарастващо безпокойство. Пазарите искат факти, а не предположения или спекулации от типа на искането на Гърция да получи 2 години отсрочка за изпълнение на набелязаните цели.

Протакането вреди

Подобни разминавания не водят доникъде. А още по-малко до повишаване на доверието към гръцкото правителство и международните институции. В крайна сметка, именно от въпросния заключителен доклад на Тройката зависи дали Атина ще получи следващия транш от 31 млрд. евро от спасителните помощи.

Без тази финансова инжекция страната е обречена на фалит. Което, ако наистина настъпи, би взривило финансовите пазари и би поставило еврозоната под още по-голям натиск. Преди това обаче ще са рухнали подпорните колони на Акропола в Атина...