От Серина Уилямс и нейния непобедим сервис, до пианистката с най-бързите пръсти и човека, който научи исландски за седмица - ето това са супер хората.

Серина Уилямс: тенисистката, чийто сервис смазва рекордите

Всичко е в сервиса. Серина Уилямс може да е спечелила 30 титли от Големия шлем, 46 отличия при жените и 4 златни олимпийски медала, но ако искате да разберете защо стои с една глава над своите съпернички в тениса, просто гледайте експлозията, която предизвиква, изпращайки топката в отсрещното поле със скорост над 170 км/ч.

За самата Уилямс е мистерия как успява да генерира такава сила. Всъщност, тя си спомня, че като по-малка легендата в тениса Били Джийн Кинг й казва: „Имаш великолепен сервис, толкова е естествен”. И тогава просто си помисля: „Наистина ли? Супер”.

Впоследствие именно този компонент в играта й става най-коментиран и най-опасен за опонентите й. Тази година на Уимбълдън тя счупи рекорда за най-много асове на турнира – 102, 24 от които направи, преминавайки през тенисистката номер едно в света Виктория Азаренка на полуфинала.

Уилямс обаче казва, че не се стреми да удря силно. Сигурно вече се чудите какво ли би станало, ако реши да го направи наистина. В момента първият й сервис е бърз колкото средните стойности, характерни за мъжете, а вторият е редовно по-бърз от този на Анди Мъри. Треньори и експерти коментират, че това е най-добрият сервис, който някога е виждал женският тенис. А Пийт Сампрас го определя като „безупречен”.

Най-изумителното е, че суровата сила на Уилямс е естествена, а не в резултат на часове, прекарани във фитнеса. „Наистина, така съм си родена”, казва тя и допълва: „До ден днешен не съм вдигала тежести и най-вероятно никога няма да го направя”.

Тенисистката смята, че е наследила добри гени от родителите си – и двамата са високи, но нейната физика се е развила в много по-различен начин от тази на сестра й Винъс. Всъщност, Серина казва, че е била по-слабата от двете.

Уилямс твърди, че е щастлива да бъде виждана като „силов играч”, въпреки че не мисли, че играта й е много по-различна от тази на сестра й. „Аз съм по-упорита”, признава все пак Серина и казва още: „Ако имате страхотен удар, аз искам да го надмина. А Винъс е... ееех... малко по-интелигентна”.

На въпрос дали ще видим отново битката на половете, подобно на мача между Били Джийн Кинг и Боби Ригс, Серина казва: „Може би един ден”, и се усмихва: „Но не мисля, че съм готова все още!”.

Том Сийтас: гмуркачът, който може да задържи дъха си за 22 минути

За Том Сийтас мисленето е враг. Мисленето използва кислород – нещо, което той не може да си позволи, когато е под вода за дълги периоди от време. „Колкото по-емоционални са мислите ти, толкова по-лошо става”, казва той и добавя: „Така че ако си мислите за последния скандал с гаджето, пулсът ви се ускорява неимоверно много”.

Екстремните гмуркачи са известни с това, че успяват да владеят едновременно тялото и дишането си, но възможностите на Сийтас са в своя собствена лига. Откакто е започнал кариерата си на фрийдайвър през 2000 г., той е преначертал човешките възможности неколкократно, задържайки дъха си, докато плува или докато е в статично положение под водата.

И е счупил 22 рекорда, повечето от които негови собствени. При последния си опит през май той влезе в контейнер с вода и задържа дъха си за 22 минути и 22 секунди, подобрявайки собственото си постижение с пет минути, припомня bTV.

35-годишният германец от Хамбург нямал никаква представа за възможностите си, докато не напуснал училище. „Винаги съм бил привличан от подводния свят като дете”, признава той. Въведението му в дълбините започва с една година в подводния свят на Ямайка.

„В общи линии това, което правех, беше да вляза в морето и да се опитам да видя някои красиви видове риби. Инструкторът ми по гмуркане обаче видя, че влизам много дълбоко и ми каза, че има спорт, който може да ми е интересен. И след 2-3 години вече можех да задържам дъха си толкова дълго, колкото никой друг на планетата. Бяха изненадан!”.

Науката зад фрийдайвинга все още не е особено развита, но ясното е, че белите дробове на Сийтас са с 20% по-голям капацитет от средния за мъжете. А фактът, че е сравнително лек и не му е необходим много кислород за мускулите също помага. Също важно е, че той притежава способността да отпуска тялото си по собствена воля.

Какво си мисли, докато задържа дъха си за 20 минути? „Съсредоточаваш се върху самите мускули, изпускаш всякакво напрежение, приемаш желанието за дишане – намираш го за приятно, ако е възможно”. Сийтас е известен и с това, че дори е заспивал под вода. „Не знам дали това е нещо специално, но колкото по-сложна става ситуацията, толкова по-спокоен ставам”, казва той.

Следващият опит за подобряване на рекорд на Сийтас за момента е под пауза, докато завърши образованието си – той планира да стане учител по изработка на изделия от метал. Дотогава умението му да задържа дъха си има доста по-скромно приложение: „Много е полезно в обществените бани”.

Юдит Полгар: момичето, отгледано да бъде шампион по шахмат

Бащата на Юдит Полгар има теория. Педагог в окупираната от СССР Унгария, Ласло Полгар е убеден, че гениите се създават, не се раждат. Затова решава да я демонстрира на практика, отписвайки трите си дъщери от училище и насочвайки ги да се концентрират върху определен специален предмет от ранна възраст.

Този предмет бил шахматът, а Юдит станала неговото доказателство. 36-годишна днес, тя е най-великият шахматист сред жените на всички времена и единствената дама, достигнала до топ 10 в световната ранглиста.

Както Юдит отбелязва, баща й, всъщност, сам по себе си, не е бил добър играч на шах. „Като учител той беше добър за много кратко!”, казва тя, смеейки се. „Но те са гениални педагози, майка ми и баща ми. Те знаят много добре как да убеждават, да насочват детето към това да е щастливо, докато играе. И постепенно ние станахме по-сериозни".

Юдит и по-големите й сестри започнали с практикуването на 10 минути шахмат на ден, но когато била вече на 12 години, това време било 10 часа. През 1991 г. тя подобрява рекорд, като става най-младият гросмайстор в света – само на 15 години.

Най-голямото й завещание е да взриви мита, че мъжете са „натурално” по-добри от жените в шаха. По време на кариерата си тя побеждава Борис Спаски, Гари Каспаров и други девет световни шампиони.

„Когато започнах да се състезавам, имаше по-голяма пропаст между мъжете и жените в шахмата, дори в сравнение с други по-физически спортове. Генерално бе възприето, че жените не са способни да достигнат нивото на мъжете. Явно не съм съгласна с това твърдение... и им доказах, че съм права”, казва Юдит.

Семейството й е било отлъчвано едновременно и от унгарската федерация по шахмат, и от съветското правителство заради необичайните методи на дисциплина, които използва. „Има толкова много трудности, които ни правиха изключително щастливи от всеки един, дори минимален, резултат, който постигахме”, признава Полгар.

Юдит сега има свои деца, помага на училищна благотворителна асоциация, има и своя фондация. Но не смята да води своите деца по пътеката, по която я насочил нейният баща. „Не мога да съветвам хората, че това е правилният начин. Моите родители трябваше да се откажат от собствените си професии, за да се грижат само за нас. Моите деца играят шахмат само за удоволствие”, завършва Юдит Полгар.

Даниел Тамет: авторът на бестселъри и аутист учен

„Не искам хората да казват: Уау, този човек е гений, защото може да бъде изключително самотно да бъдеш гений. А аз се борих толкова дълго със самотата в живота си и сега искам да достигна до хората”, признава Даниел Тамет.

Това „достигане” е основната точка в спечелилата награди творба на Тамет, която изследва какво е да бъдеш високо функционален учен аутист – личност, която притежава необикновени способности, свързани с паметта, математиката и езиците. 33-годишният лондончанин е запомнил числото Пи до 22 514 знака след десетичната запетая, може да извършва поразяващи математически операции в главата си и научил исландски език за седмица.

Това обаче не са постижения, с които той се хвали. „Това е много малка част от историята и извън контекста това ме прави да изглеждам твърде странен”, казва той.

Вместо това Тамет приоритизира своя талант да пише, за да може да комуникира своите изживявания – как „вижда” и „чувства” числата като уникални обекти – и по този начин помага на своите читатели и на учените да разберат повече за това как работи съзнанието. Книгата му „Роден в син ден” е преведена на 23 езика.

Израснал в „много бедна” част на Лондон, Тамет има осем братя и сестри и твърди, че това го е направило „много щастлив. Ако бях едно дете, щях да бъда разглезен и това нямаше да ми донесе нищо добро. Ако бях роден в семейство, където свирят на пиано и играят шахмат през цялото време, най-вероятно щях да стана един от онези деца-чудо, но нямаше да бъда щастлив”, казва той.

Сега той живее в Париж. Обича Франция, защото „там няма такава граница между литература и математика... математици пишат новели, и това смесване ме вдъхновява”. Всъщност, Тамет се опитва да избегне клишето да бъде определян като брилянтен математик. „Математиката е абстрактна и абстракцията е дори по-трудна за хората с аутизъм. Аз изобщо не мога да се справям с алгебрата!”, признава авторът.

Ужа Уанг: пианистката с най-бързите пръсти

Ако искате да видите най-бързите пръсти в света, е достатъчно само да погледнете някое от изпълненията на Ужа Уанг в интернет. 25-годишната девойка е смятана за най-надарения пианист на света и това е благодарение на нейните извънредно бързи ръце.

Критиците приветстват нейната „оставяща с отворена уста сръчност”, описвайки я като феномен. Един дори пише възторжено за нейните „дълги пръсти”, преди да признае – „поне мисля, че са дълги... те се движат толкова бързо, че не мога да преценя обективно”.

Уанг се смее – нейните ръце саq всъщност, по думите й, много малки. „Да, чувала съм много определения за тях. Но когато свиря, не мисля колко бързо го правя. Може би става въпрос за визуална измама, защото аз съм наистина дребна, така че когато свиря тези големи руски произведения, е много тежко физически. Трябва да се движа по-бързо от останалите хора. Може би затова изглежда толкова впечатляващо”.

Тя, всъщност, е изключително скромна. Уменията й са търсени от водещи световни диригенти и тя свири със симфонични оркестри и филхармонии от Лондон и Берлин до Бостън.

Уанг израства в Китай, отгледана от майка танцьорка и баща перкусионист и започва да свири на пиано, когато е едва на шест години. Половин година по-късно вече е на сцената. „Не съм се упражнявала толкова много, но напреднах наистина бързо. Просто всичко изглеждаше много лесно. Тя влиза в консерваторията в Пекин и на 16 години се мести в Ню Йорк и подписва с германската звукозаписна компания „Дойче Грамофон“.

Оттогава тя изкарва на сцената и своя усет за мода, излизайки с невероятно скекси тоалети и безстрашното й поведение се превръща в запазена марка. „Успявам да мамя много добре. Понякога тези големи концерти са много напрегнати и емоционално изтощителни. Винаги съм изнервена преди концерт, но изглеждам много хладнокръвно. Това е и най-голямата заблуда”, казва тя.

А какво да кажем за тези специални ръце – имат ли нужда от специално внимание? „Да, лесно е да ги преработя. Решението е да ходя на масажи”, признава Ужа Уанг.