Във Видин и Враца собствениците на автомобили са най-недобросъвестни. Там процентът на незастрахованите със задължителната "Гражданска отговорност" е най-висок. Това става ясно от статистиката, която сравнява броя на регистрираните в КАТ моторни превозни средства с данните за застрахованите, които са налични в Гаранционния фонд.

40.88% от моторните превозни средства във Видинска област нямат полица, във Врачанско - 38.44 на сто. В Благоевград и Монтана процентът незастраховани варира около 35.

Най-съвестни са в Хасково и Шумен - там само около 22.5 на сто от автомобилите нямат "Гражданска отговорност". Средно в страната без задължителна застраховка са 28.86% от всички 3 4438 580 моторни превозни средства по данни към средата на ноември. Това означава, че 992 493 нямат полица.

От Гаранционния фонд обясниха защо цифрата е такава. В нея влизат около 220 000 моторни превозни средства, за които никога не е имало данни да са били застраховани, макар да имат регистрация в КАТ. Най-вероятното обяснение е, че повечето от тях от години не са в движение, но се водят на отчет, защото не са върнати номерата.

Така остават около 760 000 незастраховани. От тях за последните 2 години без данни за валидна полица са около 360 000 МПС, съобщи вестник "24 часа".

Някои от тях нямат данни за име на собственика или данните са дублирани, няма адрес. С всички необходими данни са 335 180 автомобила и на тях Гаранционният фонд изпрати писма. Напомнят им, че всеки автомобил в движение трябва да има "Гражданска отговорност".

От фонда допускат, че е възможно някои собственици да имат валидна полица, но да е станал пропуск или грешка в информационната система. Ето защо още при сключването на застраховката всеки трябва да си провери данните за автомобила и личните си данни, съветва шефът на Гаранционния фонд Борислав Михайлов.

Общо 42.38 млн. лв. обезщетения е платил Гаранционният фонд от 2008 г. досега, показват данните.

10.09 млн. лв. от тях са за щети в чужбина, причинени от автомобили с български номера. От тях пък 8.57 млн. лв. са обезщетенията за пострадали при произшествия с коли без застраховки с български номера, управлявани от румънски водачи не само в Румъния, но и в други страни на ЕС.

7.1 млн. лв. са за неимуществени вреди (телесни увреждания и смърт), а 1,5 млн. лв. - имуществени (по автомобила).

Това е сериозен проблем, категорични са и Гаранционният фонд, и застрахователите. След присъединяването ни към ЕС много румънски граждани започнаха да си купуват автомобили от България заради по-ниските цени и двойно по-евтините застраховки тук, но без да сменят българските регистрационни номера с румънски.

Обикновено българин купува колата на свое име, като или я продава, или я предоставя на румънския гражданин с пълномощно. Сключва се застраховка на разсрочено плащане, като в повечето случаи след първата вноска останалите не се правят. Така полицата става невалидна, но поради факта, че автомобилът е с български номер, при щета претенцията се завежда към нашия Гаранционен фонд.

Освен вече платените над 8,5 млн. лв. за щети по вина на румънски водачи на МПС с български регистрационни номера тепърва предстоят още големи плащания.
Заведени са много претенции за сериозни суми. Съгласно европейските директиви отговорността е на страната, издала регистрационния номер, обясни Николай Сотиров, генерален секретар на ГФ.

Един от най-големите искове е за над 5 млн. евро. Автомобил с наш номер причинил пътно произшествие, в което пострадала румънска манекенка. Има и други претенции за 2 млн. евро, 700 000 евро и т.н.

Срещаме разбиране от МВР и очакваме да се внесат поправки в наредбата за регистрацията на автомобилите, които да прекратят тази порочна практика, казват от ГФ.
Освен от Румъния голям брой искове за солидни обезщетения пристигат и от Гърция, Италия и Германия, обобщи Сотиров. В Гърция в повечето случаи става дума за щети, причинени от работещи българи там на местни граждани.

Често става дума за катастрофи на наши автомобили, при които пострадали са също българи при съмнителни обстоятелства. Но след като събитието е там, то и процедурата е според местната съдебна практика, както и присъдените обезщетения. Често става дума за стотици хиляди евро, когато са повече пострадали и имат голям брой наследници.

В много от случаите пострадали са няколко човека, които в България са безработни, неосигурени, но претендират за големи суми. Освен това в Гърция за обезщетение могат да претендират роднини от много по-широк кръг, включително племенници и братовчеди. Докато в България например - само наследниците по пряка линия - деца и родители, дори братя и сестри не могат.

В Италия също понякога има по-съмнителни случаи. Там пък практиката е да се изплаща
обезщетение само след свидетелски показания, без документи. Това дава възможност да се посочат и неприсъствали на събитието лица, а те да разкажат и изопачат случката. Така бил засечен случай на опит за измама със свидетел - той посочил автомобил за виновен в произшествие, а по това време колата била на автовоз и въобще не е била регистрирана.

Иначе в момента към ГФ е предявена претенция за изплащане на 670 000 евро за пострадал италиански адвокат.

Размерът на обезщетенията расте и в България, казват от Гаранционния фонд. Едно от най-високите, което са платили, е за около 700 000 лв., при 4-5 наследници и така крайната сума набъбнала и с лихвите и разноските по делото. Получавали са и претенция за над 1 млн. лв., защото починалият имал 8 наследници. Все по-често и при един пострадал исковете тръгват от 100 000 лв.