Българската икономика не може да се определи като ориентирана към новите технологии, като до голяма степен това се предопределя и от малкото средства, заделяни за научна и развойна дейност.

Тези разходи като процент от БВП възлизат едва на 0.6% през 2010 година, което е над три пъти по-малко от средния процент за останалите страни- членки на ЕС, възлизащ на 2%.

С по-нисък процент в ЕС са единствено Кипър (0.5%) и Румъния (0.47%), което определено не е положителен признак за технологичния път, по който вървим.

Като положителна обаче можем да определим тенденцията през последните три години до 2010 година, като разходите за научно и развойна дейност се повишават от 0.45% през 2007 година на 0.47% през 2008 г. и 0.53% през 2010-та година. През 2000 година процентът е бил 0.51.

Едно сравнение сочи, че тези разходи в ЕС, които са на ниво от 245.67 млрд. евро, са се повишили с 43.5% в сравнение с 2000 година.

Като положителна у нас можем да определим и тенденцията на значително повишение на разходите за научна и развойна дейност на частния сектор, които се повишават над три пъти от 0.1% от БВП през 2005 година до 0.3% от БВП през 2010 година.

Същите разходи, правени от правителството, се понижават като процент от БВП от 0.31% през 2005 година до 0.22% през 2010 година.