Да се създаде обща сметка или пул, от който да се изплащат допълнителните пожизнени пенсии, както и да се ограничат наследствените права върху тях.

Такива предложения изникнаха по време на Национална кръгла маса на тема „Пенсионните плащания от капиталовите пенсионни фондове – практически подходи и стъпки за реализация“, с която Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) отбеляза 15-годишнината си.

Макар и не детайлно разписана, сегашната нормативна уредба носи риск от декапитализиране на пенсионните дружества и подкопаване на тристълбовия модел, стана ясно от презентациите по време на кръглата маса.

Сегашните текстове на Кодекса за социално подпомагане предвиждат лична допълнителна пожизнена пенсия и пълно унаследяване на остатъка по индивидуалната партидаот широк кръг лица – съпруг, низходящи и възходящи наследници. Комбинирайки индивидуална партида с пожизнена пенсия и наследяване обаче, не си осигуряваме защита от демографския и инвестиционния риск.

По принцип при индивидуално-спестовните схеми лицето носи инвестиционния риск – или опасността натрупаните сердства да нарастват с по-ниска доходност от техническия лихвен процент.

Пенсионите дружества пък поемат демографския риск продължителността на живота на осигурения да се окаже по-дълга от актюерските разчети. Обратно, при групово-осигурителния подход лицата поделят демографския риск чрез обща сметка, а осигурителят поема инвестиционния риск.

В България сме приложили комбиниран модел, но нещата са така разписани, че и инвестиционният, и демографският риск се носят от пенсионните дружества.

Във фазата на изплащането се предвижда пожизнените пенсиите да се плащат от индивидуална партида, а на онези, преживели по-дълго от актюерските разчети – от пенсионен резерв в дружеството. Този резерв обаче, пак според КСО, се образува само от собствените средства на пенсионните дружества и партидите на починали лица без наследници.

Ясно е при това приложение, че при по-голямо проявление на демографският и/или инфлационният риск може да се стигне до неплатежоспособност.

Два варианта

Основните противоречия на нашия модел са в смесването на фазата на натрупване с фазата на изплащане и смесването на различни инвестиционни цели – на осигурените и на пенсионерите, според Мария Христова, началник отдел „Анализи и оценка на риска“ в управление „Осигурителен надзор“ в КФН.

Затова вариантите са два. Първият е да запазим индивидуалната партида и наследяването. Това може да стане само при консервативни актюерски допускания при по-ниско ниво на пенсиите, като въпреки това рискът за финансовата стабилност на ПОД ще продължи да съществува.

При втория вариант може да създадем общ пул, в който да се влеят индивидуалните партиди, така че осигурените да поемат и поделят помежду си демографския риск.

Това предполага висок размер на пенсиите, но и ограничаване или премахване на наследяването, тъй като идеята е именно остатъкът от партидата на онези, които са преживели по-малко да покрие евентуалния дефицит за онези, които ще преживеят повече, а не да се разпределя между наследници.

Да се създаде обща сметка за пожизнените пенсии и да се преразгледат правата на наследниците, предложи в презентацията си Георги Тодоров, член на управителния съвет на БАДДПО и изпълнителен директор на ПОАД ЦКБ-Сила.

В други държави от Централна и Източна Европа със сходно на нашето законодателство се предвижда пожизнените пенсии да се изплащат именно от общ пул. В някои западноевропейски страни пък има обща сметка за този вид пенсии.

Законът може също така да предвиди средствата на пенсионерите може да се инвестират отделно и да предвиди възможност за узнаване на починалите лица и техните наследници, според Тодоров.

Пожизнени пенсии – когато допълнителното пенсионно осигуряване навърши 40

Срочните пенсии вероятно са най-добрият вариант за началния етап на плащанията, в който няма да може да се покрие 40 годишният период на осигуряване в капиталовите фондове. Едва когато започне пенсионирането на хора, които ще са се осигурявали допълнително през целия осигурителен период – тогава да се премине към пожизнени пенсии. Това становище изрази Йордан Христосков, който бе ръководител на работната група по пенсионната реформа между 1997 – 2000 г., а понастоящем е заместник-ректор по учебната дейност на Висшето училище по застраховане и финанси. Само така ще избегнем риска от разочарования в началната фаза на плащанията на допълнителните пенсии, според Христосков.

По думите на Христосков, обществения натиск е недоверие към схеми като пенсионните фондове са наложили при реформата да се обещаят лична партида с пожизнени пенсии и широки наследствени права. При срещите и разясненията тогава неминуемо са възниквали асоциации с финансовите пирамиди. Сега вече се знае, че фондовете не са пирамиди и е дошло времето да бъдем реалисти и да осигурим стабилността системата и да се гарантират допълнителните пенсии.

До 3-4 месеца ще има проект за промените

До 3-4 месеца ще бъде готов предварителният вариант на промените в Кодекса за социално осигуряване, които да регламентират в детайли плащанията на капиталовите пенсионни фондове. Това съобщи Ангел Джалъзов, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

Оттам нататък се очаква дискусиите и обществените обсъждания върху предложения вариант да отнемат поне половин – една година. Тъй като решенията са с голяма обществена значимост трябва да се включим в дебата широк кръг заинтересовани страни. Много бихме искали да постигнем консенсус за бъдещето на пенсионната система, каза още Джалъзов.