У световната икономика не остава запас сила за борба с глобалната криза. Инвеститорите твърде рано са се успокоили, че най-лошото за световната икономика е минало. Това се казва ежегодната прогноза „Шокиращи предсказания” на анализаторите от Saxo Bank:

„В преддверието на 2013 повечето от нас са обезпокоени от небивалото самодоволно спокойствие и рисковете, с вързани с макроикономическата политика, са „добра мина за лоша игра”. В същото време виждаме бърз ръст на социалното напрежение, което поставя под заплаха политическата и финансовата стабилност”, коментира икономистът на Saxo Bank Стин Якобсен. „Остава ни само да се молим и надяваме на по-добро, защото разбираме, че текущата макроикономическа политика е политика на евтините пари, а пазарът вече не е способен наистина да формира цени. Ние всички сме се превърнали в примитивни наблюдатели на действията на централните банки, чакащи поредната порция ликвидност като наркомани – спасителната доза хероин”.

Както всяка година, банката ни представя тези събития, които, колкото и малка да е вероятността да се случат, могат напълно да извадят световната икономика от релси:

1. Германския индекс DAX пада с една трета.

Индексът DAX бе един от най-успешните борсови индекси през 2012 г., тъй като водещата икономика на Европа укрепваше по-уверено, отколкото останалите страни от еврозоната. Но през 2013 г. икономическият спад в Китай удря по доходността на германските производители, включително Siemens, BASF и Daimler. Слабата икономика и неувереното отношение на новото правителство (парламентарните избори в страната са насрочени за есента)провокира спад на индекса под 5000 пункта, или 33% на годишна база.

2. Sharp, Panasonic и Sony са заплашени от национализация.

Японската електронна промишленост преживява тежки времена, защото е изпреварена от конкурентите от Южна Корея, начело със Samsung. Основен фактор за спада на Япония е твърде голямата ориентация към вътрешния пазар. Съвкупните загуби на Sharp, Panasonic и Sony за последната година достигат 30 млрд. долара. Правителството решава да национализира електронната промишленост, така както САЩ постъпиха със своята автомобилна промишленост.

3. Соята поскъпва с 50%.

Лошите метеорологични условия през 2012 г. нанесоха сериозни щети на световното селско стопанство. В САЩ запасите от соя, макар и да се увеличиха малко в края на 2012 г., остават близо до деветгодишен минимум. Цените на новите реколти соя са уязвими от нови природни катаклизми, както в най-големите производители- САЩ и Южна Америка, така и в най-големия потребител – Китай. Растящият ръст на биогорива дърпа цените нагоре. В резултат соята поскъпва с 50%.

4. Златото пада до 1 200 долара за тройунция

Темповете на възстановяване на икономиката на САЩ смайват пазарите и особено инвеститорите в злато. Преразглеждането на прогнозите за БВП на САЩ, съчетано с отсъствието на ръст на търсенето на ценния метал от населението на Китай и Индия, провокират мащабно закриване на позиции. Хеджфондовете преминават на страната на продавачите и в момента, в който нивото от 1 500 долара е пробито, започва масова ликвидация на дълги позиции. Златото пада до 1 200 долара.

5. Петролът WTI пада до 50 долара.

Производството на енергия в САЩ продължава да расте по-бързо от прогнозите, обусловено от водещите технологии на производство като фракинга. Цената на петрола WTI пада до 50 долара за барел. По-слабият в сравнение с прогнозите световен ръст само влошава нещата. Доставчиците на петрол Брент, начело с ОПЕК и Русия, ще реагират с голямо закъснение, крайно нуждаещи се от приходи за заплащане на още по-големите държавни разходи .

6. Йената укрепва спрямо долара.

В Япония на власт дойде Либерал-демократическата партия начело с Шинзо Абе, но пазарът се увлича прекалено от перспективата в страната да започнат положителни промени. Тъй като пазарът губи ентусиазма си към количествените улеснения, а интересът към риска пада, йената отново укрепва, което допринася за дефлацията и репатрирането на инвестиции. Двойката долар йена достига 60.00.

7. Швейцарският франк драстично поскъпва.

Страничните ефекти на еврозоната нарастват след изборите в Италия и излизането на Гърция от валутния съюз. Паричните потоци отново се насочват към Швейцария и ръководството на централната банка решава, че е по-добре да се откаже от привързването на франка към еврото, вместо да увеличава резервите си до 100% от БВП. Евро франк установяват исторически рекорд, след което Банката на Швейцария решава да ограничи капиталовите потоци, за да предотврати по-нататъшно укрепване на франка.

8. Хонконг привързва своя долар към юана.

Хонконг отвързва своята валута от американския долар и я привързва към китайския юан. Другите азиатски страни решават да последват примера и да признаят признават промените в азиатската структура на търговия, което също съдейства за отказ от политиката на безкрайно трупане на доларови резерви. Юанът става все по-волатилен на фона на понижения контрол над курса от китайските власти. Хонконг става световен център на търговията с валути и основен център на търговията с юани.

9. Испания прави крачка към банкрута.

В Испания чистият доход на 1.8 млн. граждани е около 400 долара месечно. Нивото на безработица е над 25%, а сред младежите – над 50%. Независимот от помощта на ЕС и ЕСЦ, ръстът на испанския дълг (държавен и частен) е около 400%. При това високо ниво на социално напрежение правителството просто не може да продължи да съкращава разходи и през 2013 г. рейтингът на страната е понижен до „боклук”, а доходността стремително расте. Испания обявява дефолт.

10. Доходността по 30-годишните облигации на САЩ се удвоява.

Доходността по 30-годишните държавни облигации на САЩ ни показва, че през следващата седмица реалната печалба по тези книжа ще е 0.4%. В свят, в който инфлацията специално се стимулира с безкрайно печатане на пари, а САЩ са заплашени от понижение на рейтинга, това не може да продължи до безкрайност. През 2013 г. политиката на нулеви лихвени проценти ще принуди инвеститорите масово да се оттеглят от ценните книжа с фиксирана доходност в търсене на нещо по-доходно.

В момента глобалният пазар на облигации се оценява на 157 трлн. Долара срещу 55 трлн. Долара за пазара на акции. Но тенденцията ще се обърне и ще стане начало на 10-годишен период, в който акциите ще показват по-добри резултати от облигациите.