Първата картинка на Google измислена на майтап през 1998 г.
При всяко значимо събитие, към което иска да привлече вниманието на потребителите си, търсачката Google променя логото си. Шестте букви са стилизирани или вмъквани в картинка, посветена на някоя годишнина или личност. Наричат тези картинки Google Doodles или иначе казано - драскулките на Google.
Те забавляват всички с находчивите си хрумвания, но кои са мозъците, които стоят зад тях?
Първата картинка се появява като шега на хората от фирмата. През 1998 г. създателите на търсачката Лари Пейдж и Сергей Брин си играят с логото, като заменят втората буква "о" с човече от чертички и кръгчета като знак, че ще ходят на фестивала "Горящият човек" в пустинята Невада.
Постепенно служителите започват да използват това като знак, че шефовете не са в офиса. Идеята за картинките е родена и започва да се развива, разказва BBC, цитирана от вестник "24 часа".
Днес картинките са се усъвършенствали дотолкова, че са станали дори интерактивни, както и подходящи за споделяне в социалните мрежи.
На китарата на Лес Пол (бащата на електрическата китара) може да се свири, а на минисинтезатора в чест на Робърт Мууг (американския инженер, който го създава) може да се композира. Картинката в чест на Фреди Меркюри и Queen е цяло анимационно филмче.
Google отбелязва периодично и националния празник на България, както и 24 май - деня на българската култура и на славянската писменост, като мина на кирилица.
"Драскулките" вече са над хиляда. Те разказват както за прочути, така и за по-малко известни събития и личности. На милиони хора по света бе напомнено за 115-а годишнина от рождението на легендарната авиаторка Амелия Еърхарт.
По повод на 132-годишнината от рождението на Гидеон Съндбек Google постави върху логото си цип и така много хора научаха кой е неговият изобретател.
Миналото лято във всеки ден от олимпийските игри в Лондон над полето за търсене имаше различно изображение, посветена на определен спорт. Някои от тях даваха възможност на интернет феновете да се състезават и да събират точки. В един от дните можеше да се "практикува" синхронно плуване, на следващия - да се пробва стрелба в кош.
Независимо от споровете дали става дума за изкуство, или дизайн, тези картинки са сред най-гледаните в света. Те привличат огромно внимание, но фокусът не е върху създателите им.
А те са малък екип "драскачи", както ги наричат в самата фирма. Тези млади и талантливи илюстратори и инженери работят в офис в Калифорния. Върху някои картинки се работи с часове, върху други - като сложната анимация в памет на Фреди Меркюри - месеци наред.
Творческият шеф на екипа е Райън Джърмик, който споделя, че твори, без да се замисля, че стотици милиони хора ще гледат произведенията им.
"Искам да видя как колегите ми се смеят или научават някаква нова техника. Тогава знам, че съм си свършил работата", казва Джърмик. Колежката му Дженифър Хом също не се възприема като художник или дизайнер.
"Просто се опитваме да представим изкуството и технологията по възможно най-добрия начин - казва Райън. - Намираме се някъде между забавлението, изкуството, технологиите и графичния дизайн. Границите са доста размити."
Джърмик казва, че хората му опитват да доставят максимално удоволствие с минимален ресурс. В началото много от драскулките са правени от дизайнера Денис Хуанг, поканен през 2000 г. лично от Пейдж и Брин да направи картинка за националния празник на Франция 14 юли. Тогава Хуанг е стажант, след това става шеф на "драскачите", а сега заема друга позиция извън отдела.
Създателите на стилизациите обикновено не получават индивидуално признание за работата си. "Не става дума за отделни хора, а за Google като култура", обяснява Джърмик.
Повечето от работещите по техническата част на изображенията го правят по принципа на компанията за 20-те процента - служителите могат да отделят 20% от работното се време за някакъв проект извън основното им задължение.
Крис Хом е един от тези инженери и според него промените в логото правят по-човешка страницата на търсачката. Той самият днес работи като член на екипа на "драскачите" и казва, че подтикът за него да се занимава с това бил, когато видял собствената си майка да подобрява рекорда си на една от олимпийските картинки игри.
Решението какво точно да се пусне в конкретен ден се взема на демократичен принцип, разказва още Джърмик. Екипът се събира и заедно размишлява на какво или кого да е посветено поредното изображение.
Става дума повече за елемент на изненада и за това да се намери подходящ момент да се почете дадена личност. Ако се чака до 150-а годишнина на авиаторката Амелия Еърхарт, ще минат доста години.
Голяма е ролята на предложенията на потребителите, както и на служители от офисите на Google в страни извън САЩ. Често се отдават предпочитания на личности и събития, свързани с техническите иновации.
Много от драскулките се създават с цифрови устройства за рисуване, но някои са съвсем класически, в тях е използвана реална картина като в случая с Густав Климт. "Исках да почета Климт с най-прочутата му картина - "Целувката". Надявам се, че скромната ни драскулка се е справила с тази задача", казва Дженифър Хом.
В повечето случаи създаването на картинките изисква голямо въображение и забавно намигване към нейния обект. Почитането на Марк Твен, например, е направено чрез Том Сойер и Хък Фин, които боядисват оградата в цветовете на търсачката.
Популярността на този начин на представяне на събитията и личностите бързо породи спора дали картинките на Google са изкуство.
"Важен елемент в изкуството е, че то е освободено от предназначение - казва Деян Суджич, директор на лондонския музей на дизайна. - Дизайнът, наричан още комерсиално, търговско изкуство, е обвързан със задължението да е функционален. Гледам на драскулките като на забавен, игрови начин да коментираш случващото се, но не и като на изкуство. Интересни са, защото провокират разговор. Но фактът, че са достъпни за милиони, не ги прави по-добри или по-признати творби на дизайна", смята той.
Мнозина други специалисти обаче смятат, че в наши дни дизайнът, включително картинките на Google, са новото модерно изкуство. Независимо обаче дали гледаме на тях като на изкуство, дизайн или забавление, те са част от всекидневното сърфиране в интернет, поне докато търсачката запазва своите доминиращи позиции, коментира BBC.