Повече от шест години българинът прекарва все повече време между лъскавите стени на модерните търговски центрове у нас. Молът отдавна не е само място за пазаруване, а има и социални функции – в него хората прекарват свободното си време, забавляват се и се срещат с приятели.

Разбирайки това, търговските центрове се опитват по всякакъв начин да монетаризират засиления интерес към тях, особено в условията на засилена конкуренция.

За разлика от 2011 г., когато в България не беше открит нито един нов шопинг център, през 2012 г. бяха открити два нови мола, които повишиха търговските отдаваеми площи с 12.3% - до 640 560 кв. м.

За настаящата година е предвидено пускането в експлоатация на три нови търговски центъра, като за март е планирано откриването на най-големия мол в България до момента – „Парадайс Център” (80 000 кв. м), ситуиран в София. Неговата площ ще е с над 20% по-голяма от тази на досегашния първенец The Mall.

Какво правят търговските центрове, за да ни накарат да пазаруваме повече?

На първо място, колкото повече време ви задържи един търговски център в него, толкова повече пари ще изхарчите. Според изследвания, правени в САЩ (където има над 1 200 големи регионални търговски центрове, а в тях се извършват 14% от всички покупки), 30-40 минути в мола се равняват на 72 похарчени долара, докато над три часа са равни на 200 и повече долара.

Мраморът по подовете в търговските центрове не е случаен. Изследвания сочат, че жените са склонни да купуват повече, ако чуват токчетата си да тракат, а в магазините често има килими или меки подови настилки, за да ги накарат да се чувстват като у дома си.

Разположението на ескалаторите и на ресторантите и кафенетата също не е случайно. Обикновено навигацията е направена така, че да трябва да мините покрай възможно най-много магазини, преди да стигнете до заведенията за бързо хранене, традиционно разположени на най-високите етажи. Същото важи и за асансьорите, които обикновено са в другия край на търговския център.

Често се правят клъстери от магазини от един тип, като например такива за дамска мода. Така, ако потребителите успеят да устоят на изкушението да купят в един магазин, те са привлечени да купуват от друг.

Доказано е, че жените ходят в търговските центрове, до голяма степен за да пазаруват, докато мъжете ги посещават, предимно за да гледат тълпата от хората и да посещават заведенията за бързо хранене.

Магазините са структурирани така, че да можете да виждате между рафтовете им. Така най-вероятно ще прекарате повече време в един магазин и съответно ще похарчите повече.

В същото време, най-изгодните предложения ще са най-навътре в магазина, така че да минете и покрай останалите продукти и да се изкушите да си купите още нещо.

Често магазините имат склонност да завишават цените, преди да направят сезонно намаление, за да изглеждат стоките им по-намалени.

Те също така поставят своите намалени стоки до новите си колекции, за да могат потребителите да виждат огромната разлика между цените, което да ги мотивира да вземат решение за покупка.

Продавачите се опитват всячески да общуват с клиентите и да са им от полза. Всъщност, това е политика на магазините, които знаят, че колкото повече клиентите общуват с продавачите, толкова е по-голяма вероятността да направят покупка. Това общуване обаче не бива да преминава в „досада“, която да гони клиентите.

Моловете и магазините в тях познават в много голяма степен потребителската психология. Все по-честа практика е в големи магазини да има кафета или детски центрове. Доказано е, че шансът да купите нещо е по-голям, ако пазарувате с приятели или оставите детето си да си играе.

На потребителите се предоставят кошници или чанти за пазаруване в началото, което ги предразполага да купуват повече.

Водещите марки обичат да заемат ключови места в близост до изходите и входовете, но не прекалено близо. Доказано е, че магазините на самите изходи не се радват на значителни покупки от влизащи в търговския център потребители. Затова често на входовете на моловете са разположени аптеки, фризьорски и козметични салони или дори кафенета.

Търговските центрове знаят какво харесват потребителите – огледала (но не прекалено много), отстъпки, разговори с продавачите (без да стават досадни), както и какво не харесват – дългите опашки, недостатъчната информация относно цени и описание на стоката, намалени стоки, от които няма почти никакви размери, пренаселени магазини.