Родният фондов пазар е неефективен и това не е случайно. Освен че сме относително млад пазар, участниците на него в голямата си част нямат много опит, включително и тези, на които е поверено управлението на огромни по размер ресурси (пенсионните фондове).

Това става ясно, дори само като се вгледаме в историята на търговията и движението на индексите и почти вечното закъсняло влизане на големите оператори (голяма част от инвестициите бяха направени в последната фаза на бичия пазар). Освен с късно влизане, което би трябвало да е приоритет за масовите инвеститори, фондовете ни често правят и следващата основна грешка, а именно закъсняло излизане.

За да демонстрираме колко сме по-назад в мисленето от един от най-развитите и ефективни пазари, ще демонстрираме как са разсъждавали в САЩ още през далечната 1931 г.

Тогава на пазара излиза един от наръчниците на фонд-мениджърите ("The Richard D. Wyckoff Method of Trading and Investing in Stocks – A Course of Instruction in Stock Market Science and Technique"), приоми от който продължават да се ползват и днес от голяма част от тях, според изданието businessinsider.com.

Ето и някои моменти от книгата, които разкриват как разсъждават и манипулират големите инвеститори в САЩ - техники, които, приложени от родните мениджъри (разбира се, в рамките на закона), биха били изключително ефективни на родния пазар, предвид на слабата му ликвидност и малките му размери.

На първо място, според Уиков, търгуването с акции е до голяма степен като всеки друг вид търговия, при който е важна ликвидността – трябва да се купи евтино с идеята да се продаде по-късно скъпо. Големите оператори купуват само акции и суровини, върху които смятат, че могат да въздействат върху движението на цените.

На големите инвеститори отнема време, за да формират позиция, без да допринесат за голямо изменение в цената. Прекомерните покупки за кратки срокове обикновено вдигат значително цената. Затова големите играчи първо разтърсват пазара и карат малките да продават и да понижават цената. За да постигнат това, те често дори продават позицията с много сел-ордери през различни брокери и така създават впечатление, че позицията е слаба.

Това големите оператори предпочитат да правят, докато пазарът е слаб, депресиран и неактивен, както и не особено ликвиден. Създава се максимално добра среда за акумулиране на акции на по-ниски цени.

Веднъж акумилирал желаното количество акции, операторът максимално добре таймира своето излизане, като върхът, на който ще се опита да излезе, ще е свързан обикновено с „добри новини“ покрай компанията, разпространението на които в широките медии вече са му били известни. Това, до голяма степен, е заложено в начина на мислене на „купувай при слухове, продавай при новини“.

Как точно изглежда една подобна манипулация от голям оператор?

Ако акциите на една компания, в които един портфолио-мениджър вижда потенциал за поскъпване до 60 долара, се търгуват в диапазона 30-35 долара, то процесът би протекъл по следния начин.

Ако желаното да се купи количество е 100 000 акции, но е голямо за пазара, то първоначално операторът би купувал всичко възможно в диапазона между 30 и 35 долара.

В случай, че пазарът надуши и акциите се доближат до горната граница на диапазона от 35 долара, потенциалният купувач ще направи всичко възможно позицията да изглежда като лоша покупка и акциите да се понижат до долния край на диапазона.

Това може да включва поставянето на големи оферти "продава" и дори продажбата на известно количество акции, за да се включат и други продавачи. Натискайки цената до 30 долара, може да се включва продажбата на 10 000 акции и покупката на 20 000 по пътя надолу, което означава, че все пак нетната му дълга позиция е увеличена с 10 000.

Натискът може да е по различни начини – с разпространяването на негативни новини, като целта му е да се обезкуражат инвеститорите и те да продават своите книжа.

В случай, че операторът е придобил желаното количество, а цената отново е при горната граница от 35 долара, сега целите му ще станат противоположни – а именно убеждаване на пазара и на останалите участници, че тази позиция е добра.

Тук ще бъде включен напълно противоположен арсенал. Разпространяване на слухове за добри новини, които най-често са му известни, купуване на още акции чрез поръчки през много брокери и др. Излизането на добрите новини са потвърждение на думите и слуховите и те носят след себе си нова вълна от купувачи и поскъпване при позицията.

Таргетът от 60 долара най-вероятно ще бъде достигнат в деня на публикуването на „добрата новина“, свързана с компанията, а повишените обеми и интерес се използват от оператора за бърза продажба на основната част от позицията. Останалите акции се продават отново незабелязано с продажби покупки в определен диапазон, подобно на ситуацията при дъното 30-35 долара, но с превес на продажбите над покупките.

С излизането на големия играч акциите са в ръцете на „слабите играчи“, като всички са си ги купили след изчерпване на потенциала за ръст.

Същата схема големият оператор може да предприеме в низходяща посока, ако смята, че има потенциал за низходяща корекция след силното поскъпване.