Трима експерти – банкерът Левон Хампарцумян, депутатът от Коалиция за България и финансов министър в кабинета на Тройната коалиция Пламен Орешарски и финансистът Емил Хърсев се обединиха около тезата, че евентуалното „спасяване” на българската икономика чрез заем отвън би имало прекалено неблагоприятни последици. Тримата разговаряха за икономическата ситуация в страната пред bTV.

„Не можем да изядем повече, отколкото сме произвели и това е икономическият закон,” посочи Емил Хърсев.

„Лошо е да вземаш заеми, които не знаеш как ще платиш,” смята Левон Хампарцумян.

„Ако се изкушим да вземем заеми, след време ще плащаме много висока цена,” предупреди и социалистът Пламен Орешарски. Той допълни, че заплатите са свързани с конкурентноспособността. „Без реални промени в икономиката, волевото увеличение на минималната работна заплата най-малкото означава повече хора на улицата,” категоричен е той.

Новите лица в политиката представляват опасност за икономиката, смята банкерът Левон Хампарцумян. Той изтъкна, че в тази сфера има нужда от хора с опит, като подчерта, че „икономиката не е публичен дом”.

След Дянков

Тримата финансисти не спестиха критики към управлението на финансовия министър в кабинета „Борисов” Симеон Дянков, когото обвиниха за несигурността на бизнес средата в България през последните няколко години.

„Има проблеми с възстановяването на нормалния бизнесклимат. Такъв няма заради лошата външна среда, но и заради хаотична вътрешна политика, която внесе голяма несигурност в икономическите среди,” коментира Пламен Орешарски, според когото бизнесът в България се нуждае от сигурност и предсказуемост на данъчната политика.

По думите му, е необходимо спешно премахване на административни мерки от „рекетьорски тип”. Това мнение подкрепи и Левон Хампарцумян, според когото малкият и среден бизнес първо е бил задушен от спрените плащания за свършена работа през 2009 г., а след това е подложен на „рекет” чрез постоянни данъчни проверки.

Емил Хърсев направо изригна срещу „европейските глупости” за щастливите кокошки и прасета, които според него пречели на малкия бизнес в България.

Според Хампарцумян обаче „Дянков е нанесъл много повече щети на българската икономика от Брюксел”. „ЕС не е пречката за нашия икономически растеж, причините са вътрешни,” категоричен е той.

Към критиките срещу предишното управление на страната Емил Хърсев добави и количествените ограничения за обществените поръчки, които свели броя на участниците в конкурсите до толкова, че да се „броят на пръсти”.

Кипър и България

Експертите увериха, че кипърският сценарий няма как да се развие в България. „Случаят с Кипър е много специфичен, защото финансовият сектор в страната е 5-6 пъти по-голям от брутния й вътрешен продукт. „Кипър засега няма нищо общо с България, но ако България вземе заем, ще изпадне пред същата опасност,” предупреди той.

Емил Хърсев обясни, че след отпадането на първоначалните идеи за еднократно облагане и на влоговете до 100 000 евро, в момента дребните вложители няма да пострадат. „Идеята на Тройката е да удари парите в офшорните сметки,” обясни той.

За и против плоския данък

Бившият депутат от Коалиция за България и финансов министър в кабинета на Тройната коалиция Пламен Орешарски обясни позицията на БСП спрямо плоския данък, който партията въведе, а сега възнамерява да отмени, ако дойде на власт. „В партията винаги е имало дебат за плоския данък,” призна той, като посочи, че и в обсъжданата в момента предизборна програма се обсъжда въвеждането на прогресивното подоходно облагане.

Левон Хампарцумян контрира, че въпросът дали данъкът е висок, или нисък, измества фокуса на дебата от това за какво се харчат постъпленията от него и дали имат необходимия социално-икономически ефект. „В добри години приносът на плоския данък е да насърчи предприемачеството,” коментира той.

В разговора се намеси и финансистът Емил Хърсев, който коментира ефекта на данъчното законодателство върху бизнеса, цитирайки фразата, че „има много начини да убиеш котка, но те до един са ефективни”. Именно тук се намесва ловкостта на политиците,” коментира Емил Хърсев, цитирайки мисъл на Конфуций.