Основното нещо, което България трябва да решава в краткосрочен и в дългосрочен план, са промени в заетостта. Това каза програмният директор в Центъра за либерални стратегии Георги Ганев на представянето на концепцията „Рискове за националната сигурност на България в следващите 10-15 години” в Министерски съвет.

„Имаме средногодишно население около 7.3 милиона, заетите са 2.9 милиона души. 2.9 милиона души трябва да хранят 7.3 милиона.

Краткосрочната задача е отваряне на нови работни места. България живее в странен парадокс, в който производителността се увеличава, но заетостта намалява”, посочи Ганев.

По думите му вторият дългосрочен момент е безработните да имат по-висока квалификация. „Те трябва да придобиват определени умения, за да участват в пазара на труда. Проблемът в българската икономика е заетостта. Социалната политика, здравеопазването, националната сигурност са по-добре със заетост”, заяви Георги Ганев.

„Една от причините е изключителната неравномерност на благосъстоянието в страната, има драстични разминавания и неравенства на ниво общини. Има натрупване на процеси в енергетиката, която се развива по инерция и имаме толкова много мощности, че те застрашават националната сигурност в тази област”, каза Ганев, цитиран от Фокус. Според него липсата на перспектива за хората в някои райони ги изкарват на протести, затова недоволствата не са били най-силни в София.

Доц. Васил Гарнизов, заместник-председател на Асоциация за антропология на Балканите, каза, че са разгледани миграционни и емиграционни процеси, въпроси на екологията и енергетиката, които генерират повече рискове за конституционния ред, отколкото сигурност. „Смесването на неприятни демографски ефекти, икономически и регионални дисбаланси определят цели територии в страната, които могат да се смятат като територии с висока степен на започване на социален разпад. Нашата концепция казва, че се идентифицира натрупване на рискове у нас и в такива случаи институциите ни са призвани да вземат стратегически решения”, посочи доц. Гарнизов.

Концепцията „Рискове за националната сигурност на България в следващите 10-15 години” се представя в Министерски съвет. Концепцията е изготвена от „РискМонитор” в изпълнение на проект, финансиран от Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.

„България не развива съвременни политики за национална сигурност, насочени към управление на рискове. Правителствата разчитат на „естествения ход на нещата”, при който вероятността от катастрофически събития, обществен срив и анархия е пренебрежимо ниска.

Последните 20 години показаха колко измамна е тази представа за естествената застрахованост. България трябва радикално да обърне политиката си за сигурност навътре, защото именно вътрешното състояние на страната е най-широкото поле за рискови фактори. То включва стабилност и функциониране на публичните институции”, се посочва в доклада

„В съвременните условия в средносрочна перспектива един риск се очертава като мегариск. В България той е свързан с екстремни състояния на имплозия, на вътрешен срив на институциите, при които е заплашен самият конституционен ред”, пише в доклада. В него са посочени пет приоритетни рискови фактори: финанси и икономика, енергетика, криминалитет, социален срив, международен контекст. Други рискови фактори са образование, здравеопазване, регионално развитие, миграция и демография, екология, бедност, масови страхове.