Представете си едно средно българско семейство - двама родители и две деца. Ако и двамата имат работа, получават средна работна заплата 800 лева.

След удръжките средната заплата става 627 лева. Общо 1254 лева влизат в бюджета на средното работещо българско семейство. Средна месечна сметка за ток за изминалите месеци у нас е 48 лева.

Средна сметка за парно (лято/зима) - 90 лева. Средна сметка за мобилни телефони на двамата родители - 35 лева. Средна сметка за вода - 25 лева. Сметка за кабелна телевизия и интернет - 20 лева.

Средното българско семейство има и автомобил, а това винаги струва скъпо. На месечна база разходите за автомобил са поне около 50 лева. Това включва (технически преглед, административни разходи, данъци, застраховки, такси) - 50 лева. Средни разходи за гориво на автомобила - 86 лева.

Разходи трябват и за обществен транспорт - 60 лева. Амортизационни разходи за среден 10-годишен автомобил (цената на цялата кола, разделена на времето, в което се използва) - 120 лева, но без непредвидени големи ремонти.

Такси за държавна детска градина на малкото дете - 60 лв. Разходи за училище на голямото дете - 40 лв./месец,. Храна за 4-членно семейство - минимум 700 лева. Консумативи - (козметика, лекарства, памперси и т.н.) - 100 лева.

Облекло - 150 лева. Така излиза, че разходите на средностатистическото българско семейство са около 1534 лева при приходи в размер на 1254 лева, изчислява bTV.

Не стигат около 300 лева, дори без да включваме разходи за почивка, култура, професионално усъвършенстване, забавление, цигари, алкохол, ипотечни кредити, лизинги и каквито и да било разходи за бяла и черна техника, мебели и други несвързани с оцеляването стоки.

За да стигнат парите за оцеляване, работещото средно българско семейство със средна работна заплата трябва да се лиши от автомобила си и всички разходи за него или да има едно вместо две деца. Статистиката показва, че средните българи решават да имат по едно дете.

Сметката показва, че така оцеляването става почти възможно, но само при условие, че няма никакви непредвидени разходи, болести, инциденти и други.

Така средностатистическото българско семейство, вече с едно дете, може да оцелява с известни компромиси с качеството си на живот, но само при още едно условие - че има наследено собствено жилище.

Средностатистическите българи няма как да започнат живота си на чисто, да закупят свое ново собствено жилище, да изплащат ипотека или дори да живеят под наем в София, ако получават средна работна заплата. Невъзможно е да си помислят и за нова кола и лизингови вноски за нея.

Всяко изкушение, като взимане на стоки на лизинг или бърз кредит, поставя средното българско семейство пред невъзможна за решаване финансова задача.

Работещите за по-ниска от средната заплата в България живеят в откровена бедност и липси. Около 40% от работещите българи живеят в бедност. Това прави социалните проблеми на нашата страна твърде различни от европейските.

Докато в Европа борбата с безработицата означава борба с бедността, най-мащабният социален проблем на България са работещите бедни. Те са три пъти повече от безработните.

Според данните на Евростат повече от милион и половина българи живеят в бедност, а всеки втори българин е заплашен от живот в мизерия.