21 000 кв. метра (21 дка) са залесени през последните девет месеца на териториите на седем природни парка. Дейността е част от най-големия проект за възстановяване на ценни природни местообитания в България. Проектът е изпълняван от международната природозащитна организация WWF, Societe Generale Експресбанк и Изпълнителна агенция по горите.

На 5 юни, Международният ден на Околната среда, трите организации, свързани с проекта, представиха пред медиите извършените дейности на територията на природните паркове Витоша, Златни пясъци, Русенски Лом, Шуменско плато, Българка, Персина, Врачански Балкан, Рилски манастир, Сините камъни и Странджа.

Изпълнителите на проекта подчертаха, че възстановяването на горските местообитания е дългосрочна дейност, при която в течение на годините се развиват не само съответните дървесни видове, но и много други видове, които формират местообитанието.

Залесяването се извършва с местни видове като бяла върба, явор, бук, ясен, клек, липа и др., а проектът за възстановяване на редките и застрашени видове обхваща серия от инициативи.

В ПП Персина например за възстановяване на крайречното местообитание бяха засадени дъб, ясен, тополи и върби. Сред тревните видове, характерни за това местообитание са блатен ирис, блатно кокиче и различни увивни растения.

В ПП Златни Пясъци бяха засадени фиданки от полски ясен. Когато целевото местообитание се формира напълно, в него ще има и различни видове дъб и бряст. Като тревни видове и тук има доста увивни растения като дива лоза и маслинка. Крайречните гори по принцип са важни за много видове птици, който почиват или се хранят край реките и влажните зони или гнездят по дърветата. Интересен пример е земеродното рибарче, което стои кацнало на клонка близо над водата, където си почива и дебне рибите, които ловува. Корените на дърветата на крайречните гори имат голямо значение за предпазването на ерозията на бреговете, така също и като укритие за различни видове риби.

В ПП Българка като основни дървесни видове бяха залесени явор, планински ясен, различни видове липи. От тревните растения познати са див чесън и бяла съсънка. В тези горски местообитания могат да се срещат почти всички видове едри бозайници от нашата фауна каквито са мечката, вълка и риса, а така също и много дребни видове.

В Странджа по устойчив метод за отглеждане на гори (т.нар Заарландски метод) се отглеждат млади западно-понтийски букови гори. Те се състоят основно от източен бук. В Странджа типичен за местообитанието са вечнозелените храсти Странджанската зеленика, както и странджанската боровинка, лавровишня. Горите на Странджа са много богати на биоразнообразие като в тях се срещат много видове бозайници, а така също и влечуги като например костенурки.

В природен парк Рилски манастир предстои връщането в природата на екземпляри от видовете рилска (божествена) иглика, панчичева пищялка, рилски ревен и тис. В момента те се отглеждат в разсадник.

В проекта, който предстои да приключи в края на годината, WWF работи в тясна връзка с администрациите на 10-те природни парка, които са част от Изпълнителна агенция по горите.

До края на 2013 г. по проекта предстои залесяване на 120 дка в природен парк Персина. В Рилски манастир ще бъдат извършени дейности по възстановяване на местни и ендемични растения като тис, рилски ревен, панчичева пищялка и рилска иглика.

До края на годината в ПП Странджа ще продължи засаждането на колхидски джел, странджанска боровинка и тис. Росянка и водна детелина ще се възстановяват на Витоша. В ПП Персина ще продължи мониторинга на внесените жълти водни лилии и ще продължи възстановяването на бели водни лилии, алоевиден стратиотес и джулюн.