Виждаме много привлекателни неща в България, но проблемът е как да се инвестира или по-точно това е половината от проблема, коментира Петър Зайц, старши портфолио мениджър „Акции на развиващи се пазари“ по време на форума „Капиталови пазари и инвестиции“, проведен във Варна.

Ако инвестирате някъде, трябва да купите, но ако сте успешен, трябва и да излезете, тогава ликвидността е много сериозен фактор. Вероятно мога да купя акции до седмици и месеци, но средната позиция в портфейла ни е за около 300 000 и 500 000 евро. Това е нещо огромно за българския пазар, който има проблеми с ликвидността.

Дори и да харесвам компанията, дори и да смятам, че е евтина, по принцип няма как да изградя позиция.

Не мога да купя позиции, които да формират само 0.1%. Дори и да реализирам доходност от 100% какъв ще е ефектът за портфейла, ако тежестта е минимална от 0.1%. Пазарът е твърде малък. Трябва да направя относително голяма позиция и ликвидността е ограничена, коментира Зайц.

Така проблемите, пред които е изправен един по-голям институционален инвеститор, на първо място е как да формира позиция, а на второ място е как да се отърве от тях. Ако голям инвеститор излезе на пазара да продава, той срива цените и се разделя с голяма част от реализираната доходност.

Румъния например срещаха същия проблем преди няколко години, защото бяха прекалено регулирани. Но те направиха после законови промени и създадоха инвестиционните си фондове, които подобриха изключително ликвидността.

Така че българският пазар трябва да започне да мисли как да реши този проблем.

За развиващите се пазари...

Развиващите се пазари са в преходна фаза. В миналото те бяха насочени към потребителски стоки, индустриални стоки, но в момента са много по-ориентирани към вътрешния растеж.

Предвид на високото съотношение БВП на човек от население е напълно обяснимо защо се наблюдава известно забавяне на ръста на тези икономики. Много е по-трудно да се поддържа ръст при висока база, отколкото при ниска.

Харесвам новоразвиващите се пазари на Европа. Инвеститорите на тези пазари имат достъп до същите предимства, като тези на азиатските пазари.

Ако инвестирате в Русия, е все едно залагате и на повишението в цените на основно търгуваните суровини. Тези, които инвестират в Чехия и Полша, пък се облагодетелстват от изключително тесните връзки на тези страни с Германия. Едно от основните предимства на тези пазари е политическата им стабилност.

Русия е най-евтиният пазар на света. Понастоящем той е с около 75% по-евтин в сравнение с 2008 година. Индексът е 55% по-нисък, но руските компании създават 35% повече печалби в сравнение с посочената година. Преди пет години съотношението цена-печалба на показателя е било 13, докато към днешна дата е само пет.

Трябва да се отчетат също така и сериозните реформи на финансовите пазари тази година. Русия направи големи промени по отношение на структурата на финансовите пазари. Преди две години сляха двете фондове борси, промениха периода за изплащане - той беше t+0, а сега е t+2. Руският пазар се движи и в посока на използването на две основни европейски клирингови къщи. Така че това е едно значително подобрение, което отваря добри инвестиционни възможности.

В същото време на руския пазар се отварят нови възможности. Има компании, достъпни само за местните руски инвеститори. Средната класа се увеличава в Русия.
Износът на нефт се реинвестира в икономиката.

Въпросът е за Турция, като дългосрочна перспектива - това е любимият пазар. Това е държавата с много младо население, имат най-добра демографска картина в целия свят. Инвестира се в обществени каузи, в модернизация, образование.

Сега има сериозни безпокойства относно политическата ситуация там, защото изглежда настоящото правителство се е затворило. Не успяват да възприемат обратната връзка от обществото, което обезпокоява инвеститорите. Икономиката им е ориентирана към износ, като фокусът е променен от Европа към Близкия изток и Африка.